Данъчните в Добрич разкрили около 100 вериги от зърнени фирми, източващи ДДС

Държавната комисия по далекосъобщения съобщи, че днес е получила уведомително писмо от адвокатска къща "Батков, Стоев, Ботев и С-ие", с което се уведомява за промяна в собствеността на "МобилТел".

На редовното си заседание на 17 януари комисията ще реши дали извършената промяна, станала без писмено съгласие на комисията, нарушава лицензионните условия. Според точка 18 от индивидуалната лицензия на "Мобилтел" ЕАД промяна в собствеността може да се извършва само след писмено съгласие на регулаторния орган. Искане за такова писмено съгласие в ДКД не е постъпвало.

От адвокатската кантора съобщават, че на 2 януари 2002 г. в Търговския регистър на търговската и индустриална палата на Ротердам, Холандия е вписан нов собственик на капитала на "A.M.S. Telecommunication Holding" B.V.( мажоритарен собственик на "МобилТел"), а именно "MS Privatstiftung", Виена, Австрия. Съкращението MS са инициалите на Мартин Шлаф, който в публикации на немската преса е подозиран във връзки с ЩАЗИ.

В предоставените на ДКД документи няма данни за акционерите на новия собственик "MS Privatstiftung".

Мартин Батков от адвокатската кантора "Батков, Стоев, Ботев и С-ие" заяви пред mediapool.bg, че с писмото до ДКД всъщност е поискано разрешение за промяна на собствеността на мобилния оператор. Според него фондацията на Мартин Шлаф ще бъде единствен собственик на "МобилТел" за съвсем кратък период. След него собствеността ще бъде разпределена между първоначално заявените пет акционери, в които освен фондацията на Шлаф влизат и две дружества управлявани от Йозеф Таус, "Кордт унд партнер" - австрийска финансова компания с управляващ съдружник Херберт Кордт и БАВАГ/ПСК - третата по големина банка в Австрия.

Новите собственици тепърва щели да учредяват холдинг "Мобилтел холдинг ГмбХ", който ще бъде окончателния собственик на оператора.

На 26 ноември в израелската преса се появи първото съобщение за това, че Лев Леваев никога не е бил собственик на "МобилТел". Според публикация на вестник "Глобус" той не успял да осигури необходимото финансиране и затова се отказал.

В началото на декември миналата година в българската преса се появиха първите информации, че има нов кандидат-купувач на мобилния оператор.

На 18 декември от министерството на транспорта и съобщенията заявиха, че консорциум от австрийски и немски банки и инвестиционни фондове, сред които Бават пост шпаркасе и Байарише ландесбанк, има намерение да купи "МобилТел". Информацията бе дадена след среща на министър Пламен Петров с новите кандидат-купувачи.

От транспортното ведомство тогава уточниха, че министърът е очаквал среща с бившия австрийски посланик у нас Георг Потика, но на нея изненадващо дошли и господата Йозеф Таус и Мартин Шлаф. Заявената предварително тема на разговора била за обсъждане на въпроси, свързани с активизиране на икономическото сътрудничество.

Дни след като стана ясно, че Мартин Шлаф е един от кандидатите за "МобилТел" в "Берлинер цайтунг" се появи статия на журналиста Андреас Фьорстер, която разказва за връзките на бизнесмена с ЩАЗИ.

Според статията Шлаф е работил за разузнаването на бившето Министерство на държавната сигурност на ГДР под псевдонима Ландграф. В Щази го водели като източник с пряк достъп и го използвали в сферата на австрийската търговия.

На 21 декември Държавната комисия по далекосъобщенията съобщи, че ден по-рано вероятно е осъществен трансфер на акции, за които "МобилТел" до този момент не е информирал комисията. Този извод се прави въз основа на писмо, получено в комисията от "Нобъл Мениджмънт Би Ви" ("Noble Management B.V"), което управлява собственика на мобилния оператор "Ел Ел Телекомюникейшън Би Ви" ("LL Telecommunication B.V.").

В писмото, получено на 19 декември, се твърди, че на 20-ти акциите на "МобилТел" щели да бъдат прехвърлени на друг собственик. От управляващото дружество информират още и за това, че "Ел Ел Телекомюникейшън Би Ви" е преименувано на "Ей Ем Ес Телекомюникейшън холдинг Би Ви" ("A.M.S. Telecommunication Holding B.V.").

Също на 20 декември в ДКД е постъпило и писмо от адвокатска къща "Батков, Стоев, Ботев и С-ие", в което се дава информация само за промяната на името на собственика на "МобилТел".

Във факса на "Нобъл Мениджмънт Би Ви" се казва още, че сделката за прехвърляне на акциите от "Истърн Маркет Телеком Фънд Лимитид" на "Ел Ел Телекомюникейшънс Би Ви" - тоест прехвърлянето на акциите от Чорни на Леваев, не е осъществена и преговорите са прекратени.

В отговор на запитване на ДКД от GSM оператора са представили на 19 декември нотариално заверено копие от акционерната книга, според което 100% от капитала на дружеството са собственост на "Ел Ел Телекомюникейшънс Би Ви", което е собственост на Лев Леваев.

Той самият обаче е изпратил до ДКД факс, в който отрича да е собственик на "МобилТел". Според него за прехвърлянето на акциите са били необходими някои предварителни условия, които не са били изпълнени.

ДКД е поставила срок на "МобилТел" до 29 декември да уведоми комисията за всички обстоятелства, свързани със съобщението за прехвърляне на акциите на нов собственик.

Отговор така и не бе даден, но на 9 януари новите собственици на "МобилТел" пристигнаха инкогнито в България, срещнаха се с премиера, вицепремиера и двама министри и вечерта отлетяха обратно. На общата среща са присъствали Йозеф Таус, Мартин Шлаф и Симеон Скаскобургготски, Николай Василев, Милен Велчев и Пламен Петров.

Преди правителственото заседание на 10 януари вицепремиерът Николай Василев информира, че на срещата е била представена акционерната структура на новия собственик на мобилния оператор. Министрите са попитали за цената на транзакцията, но купувачите са отказали да я назоват, заради търговската тайна.

Според министърът на финансите Милен Велчев сделката е ефективна, а парите вече са преведени в доверителна сметка. Според министърът на транспорта и далекосъобщенията Пламен Петров на срещата са обсъждани желанието на собствениците за приключване на сделката и тарифата за честотния ресурс.

Това вероятно означава, че и новите собственици са се опитали да разберат дали правителството не е склонно да намали тарифата на ДКД, така че да не се наложи плащането на такси за нови честоти, които могат да достигнат и 100 млн.щ.долара.