ДАНС иска да й се позволи "провокация към подкуп"

ДАНС предлага промяна в Наказателния кодекс (НК), с която да се декриминализира провокацията към подкуп, стана ясно в четвъртък на заседание на парламентарната антикорупционна комисия.

В момента в чл. 307 от НК се посочва, че "който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години".

Според "оперативния състав" на ДАНС, от който е постъпило предложението, този текст е пречка за "прилагането на механизми за изпитване лоялността на длъжностни лица, подложени на корупционен натиск". В мотивите се казва още, че "лица, които се поддават на подобна провокация, явно са склонни на корупционни практики".

Предложението предизвика бурни реакции в комисията. Атанас Атанасов (ДСБ) заяви, че не може да се дава оръжие в ръцете на специалните служби да правят провокации, с когото си поискат. Подобна теза застъпи и независимият депутат Елеонора Николова. Тя посочи, че така се отваря вратичка агенти на ДАНС да "вкарат в ситуация" определен човек като се инсценира подкуп. Според нея органите на реда трябва да осуетяват престъпленията, а не да подтикват към тях.

Атанасов бе скандализиран и от пасаж в писмото на ДАНС до депутатите, в който се намеква, че в парламента се коват закони в услуга на престъпниците. "В борбата си с корупционните престъпления ДАНС работи в условия, създадени от правни норми, насочени преимуществено към защита на правата на участващите в тези престъпления", се казва в писмото на агенцията. Според Атанасов подобен тон е недопустим. Той квалифицира оплакването на ДАНС от законите със сентенцията "На крива ракета, космоса ѝ пречи".

От службата на Петко Сертов предлагат още длъжностно лице, което е взело подкуп под натиск, но съобщи доброволно веднага след това, да не носи наказателна отговорност.

Спор предизвика и друго предложение на ДАНС за промяна в НК – разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лица с имунитет и магистрати да се дава от комисия към Висшия съдебен съвет (ВСС) с трима или петима членове. Елеонора Николова заяви, че това е правен "нонсенс" и че разрешението за използване на СРС е работа на председател на окръжен или апелативен съд, но не и на ВСС.

Срещу подобна идея скочи и председателят Софийския градски съд Светлин Михайлов. "Съдът е защитник на човешките права в тяхната цялост и в тази връзка, не е логично друга комисия да издава разрешения за употреба на специални разузнавателни средства", заяви той пред журналисти.

От ДАНС настояват и за вече отхвърлената от депутатите възможност СРС-та да служат като доказателства в съдебния процес.

От агенцията искат още лицата, заемащи висши командни длъжности в Генералния щаб и в армията, да обявяват публично имуществото си, тъй като управляват "значителен финансов ресурс" и са подложени на корупционен натиск.

Под предлог, че ДАНС няма право на законодателна инициатива, и заради спорните моменти в предложенията депутатите от комисията решиха първо да бъде проучен европейският опит в тази материя. Единствен в подкрепа на предложенията застана независимият депутат Минчо Христов, който заяви, че ако те не бъдат подкрепени, ще ги внесе той.