ДАНС става все по-непрозрачна и неразбираема за обществото

Ефективността и конкретните задачи, с които се занимава Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), стават все по-непрозрачни и неразбираеми за обществото, въпреки премахването на дублиращите ѝ функции с МВР. Това е основното заключение на третия мониторингов доклад за дейността на службата, представен във вторник от фондация "Риск монитор".

Според организацията се наблюдава трайна тенденция агенцията да отчита формално действията си в годишните си отчети при пълна липса на ясни критерии за ефективност и информация за свършената работа в ключови за сигурността теми като противодействието на изтичането на секретна информация от службите. Като недобра практика бе определено и налагането на медийно затъмнение над кадровата политика в ДАНС и разпределението на финансовата ѝ издръжка.

От "Риск монитор" условно коментираха като положително излизането на агенцията от публичното пространство, където институцията предимно генерираше скандали и се занимаваше с показни акции с доста спорен ефект през първата година и половина от създаването си.

"Засекретяването обаче се осъществява чрез излизане от медийното пространство, а не чрез усъвършенстване на вътрешните регламенти за секретност, лоялност и правила за работа с класифицирана информация", се посочва в доклада.

Като причина за това от фондацията посочиха липсата на каквито и да е критични забележки към агенцията при обсъждането на последния ѝ доклад в парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Тогава шефът на комисията Камен Костадинов (ДПС) обяви единствено, че резултатите на службата са отлични, като всякакви други коментари бяха спестени с оправданието, че става дума за секретна информация.

"Комисията работи по-скоро на спорадичен, отколкото на институционален принцип. Задълбочено се разследват индивидуални казуси, докато контролът върху съществените, структурни проблеми е по-скоро формален. Това до голяма степен е очаквано поради съществуващата липса на административен и експертен капацитет в комисията", отбелязва още докладът.

Според данните на "Риск монитор" 38% от заседанията на депутатите са преминали в обсъждане на ареста и назначаването на бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, а 36% - в разглеждане на напълно формални междинни отчети и вътрешни документи в агенцията. В същото време комисията е спирала вниманието си на въпроси като противодействието на изтичането на информация и ислямския фундаментализъм само в 2% от събиранията си.

Членът на комисията Иван Петров (ГЕРБ) определи заключенията на организацията като "разумни" и похвали кабинета на Бойко Борисов, че е променил функциите на службата, тъй като "кожата, която ѝ беше облечена не ѝ стоеше добре". Той не се съгласи с констатацията на Рада Смедовска от "Риск монитор", че намесата на ДАНС в скандала с подписания меморандум за АЕЦ "Белене" от бившия шеф на НЕК Красимир Първанов е неуместна и противоречи на новите ѝ аналитични функции.

"ДАНС има много повече информационни възможности да изясни въпроса с Първанов от МВР и съда", аргументира се депутатът. Според него, въпреки че службата вече няма абсолютно никакви разследващи правомощия, тя е единствената, която трябва да провери съмненията за заплаха за националната сигурност, които енергийният министър Трайчо Трайков видя в действията на Първанов.

За разлика от позитивните изводи по отношение на законодателните промени във функциите на ДАНС, лансирани от ГЕРБ, шефът на "Риск монитор" Стефан Попов остро разкритикува създаването на новото антикорупционно аналитично звено към Министерския съвет БОРКОР. По думите му това е "институционална безсмислица", която повтаря грешките при създаването на ДАНС, тъй като липсва каквото и да е обществено обсъждане и информация за ролята и ангажиментите на въпросната структура.

"Докато стои това име – БОРКОР, на мен ми се струва, че това е добър кандидат за сутрешно детско предаване", добави шеговито Попов.

Според него е твърде неудачно да се създава нова институция с отделен бюджет и голям щат, чиито приоритети до голяма степен се припокриват с актуалната дейност на ДАНС. Нуждата от БОРКОР допълнително се разколебава и от факта, че възможността на другата аналитична служба "да бъде употребена по всевъзможен начин остава отворена". По отношение на борбата с организираната престъпност Попов препоръча на агенцията да бъдат вменени "допълнителни функции на наказателно разузнаване, които обслужват изпълнителната власт, а не Наказателния кодекс".