Държавата затяга правилата за трансплантации на чужденци

МЗ ще финансира по-добре подготовката и самите трансплантации, подборът на чакащи става по-прозрачен

Държавата затяга правилата за трансплантации на чужденци

По-строги правила за трансплантациите на чужди граждани у нас и по-прозрачни процедури за оценка и включване на пациенти в листите на чакащи. Това предвиждат промени в наредба на здравното министерство, публикувани за обществено обсъждане.

Новите правила за трансплантациите са в отговор на изнесените от служебния здравен министър Стойчо Кацаров шокиращи разкрития за незаконни бъбречни трансплантации на чужденци в болница "Лозенец" и пререждане на висш държавен чиновник в листата за чакащи чернодробна трансплантация. Освен новият ред за трансплантациите с промени в друга своя наредба МЗ предлага и промени във финансирането на някои основни дейности – изследвания, предоперативна подготовка и самите трансплантации.

Мерки срещу трафика на органи

С поправките се въвеждат редица изисквания, на които чуждестранните граждани, нуждаещи се от трансплантация на орган, трябва да отговарят. Сред тях са валидно информирано съгласие, осигурено предтрансплантационно наблюдение, покриване на разходите от осигурителен фонд или застраховател, гарантирано следтрансплантационно наблюдение и медицински грижи в страната по произход на реципиента и донора.

Тези принципи са формулирани на срещата на Комитета по органни трансплантации към Европейския директорат по качество на медицината при Съвета на Европа на годишната среща в Лондон през 2019 г. Те целят да предотвратят потенциални случаи на трансплантационен туризъм, трафик на органи или хора с цел отнемане на органи и сега предстои да залегнат в нашето законодателство.

Пациенти ще наблюдават подбора на чакащите за орган

МЗ предлага подобрения на процедурите и при трансплантациите на български граждани. Целта е да се прави по-качествена и постоянна оценка на състоянието на нуждаещите се от трансплантация, както и да се въведат по-прозрачни правила при избора на реципиент от листата на чакащите.

Така например към ресорната за трансплантациите агенция "Медицински надзор" се създават експертни комисии, които ще извършват оценката и ще предлагат подредбата и подбора на конкретни реципиенти на органи от трупен донор. В заседанията на комисиите ще участва и представител на национално представена пациентска организация, което цели да подобри прозрачността на процеса.

Състоянието на чакащите ще се актуализира редовно

Към момента само 12 % от пациентите, чакащи за трансплантация, са с актуализирана информация за тяхното здравословно състояние. Предлаганите от МЗ промени предвиждат медицинските им данни периодично да се актуализират в служебния регистър.

Целта е навремнно проследяване на здравословното състояние на потенциалните реципиенти с оглед наблюдение на основното им заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. От МЗ посочват, че за да се осигури равнопоставеност на реципиентите при извършване на трансплантация ресорната агенция трябва да разполага с пълна, актуална и достоверна информация за действителното им здравословно състояние и степента на неотложност или спешност за извършване на хирургичната интервенция.

Трансплантациите стават по-добре платени

МЗ е предвидило с промени в друга своя наредба и съответното финансиране за предоперативни медицински дейности и изследвания на потенциалните реципиенти за включване в служебния регистър за трансплантациите, като различните процедури са на стойност от 300 до 2500 лева. МЗ предвижда в бюджета си сумата от 82 200 лева по това перо.

Проектът предвижда и увеличаване на средствата, които МЗ превежда на болниците за някои органни трансплантации. Например, за трансплантация на сърце ще се плащат 90 000 лева вместо 60 000 лв. За трансплантация на черен дроб сумите ще са до 92 000 лева при жив донор и до 85 000 за трупен спрямо 75 000 лева сега. Бъбречните трансплантации ще се финансират с до 42 450 при жив донор и до 30 000 с трупен спрямо 20 000 лева досега. Финансирането за трансплантация на роговица също се увеличава с 20% до 1200 лв., тъй като сега разходите по експертиза, обработка, съхранение и транспорт на роговица надвишават досегашния лимит.

В проекта на наредбата са добавени дейности по имунологични изследвания на потенциален трупен донор с максимален размер на разходите до 950 лв. За дейността плазмафереза е предвидена сума от 1400 лв. за всяка процедура, а не както досега общо 7000 лв. годишно на пациент, което ще обезпечи по-лесен достъп до предоставянето на тази процедура.

Същевременно обаче плащанията за имунологични изследвания за търсене и откриване на съвместим донор, включително изследвания на реципиента се намаляват и лимитът вече ще е до 12 000 лева вместо до 17 000 лева, защото отчетените разходи на лечебните заведения за тази дейност за 2020 г. са под определения таван.

Споделяне

Още по темата

Още от България