Даваме на лизинг ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй"

България води преговори с британска и канадска компании да вземат на лизинг експлоатацията на спрените ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" срещу лобиране от тяхна страна в държавите членки на Европейския съюз за подкрепа на искането за повторно отваряне на двата малки 440-мегаватови реактора. Това съобщи премиерът Сергей Станишев в сряда на пресконференция за енергийните проекти, които ще бъдат подписани по време на визитата на руския президент Владимир Путин в София на 17 и 18 януари.

Двата блока бяха изведени от енергийната система на страната в края на 2006 г. като част от поетите ангажименти за членство в ЕС, но още в началото на 2007 г. кабинетът прие план за действие за повторното им отваряне, каквато възможност е залегнала в чл. 36 от договора при определени обстоятелства.

Според неофициална информация интересът да експлоатират затворените реактори e на британската BNFL, която и в момента е парнтьор по много проекти, реализиращи се в атомната ни централа, и на канадската AECL, която имаше интерес да строи бъдещата централа в "Белене", но бе отрязана заради предлаганата тежководородна технология на реактора тип "канду".

Ако двата малки блока бъдат дадени на лизингов наем, приходите от продажбата на продавания ток ще се разпределят между оператора и държавата, обясни министърът на икономиката и енергетиката.

За да стане това, обаче частта от договора за присъединяването на България към ЕС трябва да бъде преподписана от всички останали 26 членки, обясни Станишев. Именно с уговарянето на европейските страни да се съгласят с това трябва да се заемат фирмите, с които се преговаря за отдаването на блоковете. Отделно Министерството на външните работи е натоварено със същата задача, но е изключително трудна, каза Станишев. По думите му съпротивата и нежеланието на някои страни за включването на ІІІ и ІV блок е много голяма, но ще се работи за преодоляване. Според него дори и да не успее страната ни с тези свои усилия, тя е длъжна да опита.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров посочи още, че страната ни може да поиска краткосрочно включване на двата реактора при криза, каквато се очертавала сега заради студа. Засега няма такава опасност, но при предпоставки да се превърнем в дискотека, ще бъде написано писмо до ЕК за задействането на тази процедура, каза той. Брюксел бил длъжен да се произнесе до 5 дни и евентуалното му разрешение не трябвало да се съгласува с всяка членка, освен това краткосрочното пускане нямало точно указан период, обясни Димитров.

Подобен похват се опита да приложи миналата година по същото време предшественикът му Румен Овчаров, но бе отрязан от еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс, който посочи, че при евентуална криза с недостиг на електроенергия на Балканите ЕК има механизми да реагира и да не я допусне.

Заради увеличеното от студа потребление на електроенергията в страната и работещия почти изцяло студен резерв, Петър Димитров издаде в понеделник заповед за ограничаване на износа на ток до 31 март. В сряда стана ясно, че фактически от 14 до 18 януари експортът ще е спрян изцяло. Евентуалните неустойки по договорите за износ в този период ще се уреждат според клаузите, допълни министърът

На пресконференцията стана ясно още, че с писмо от 27 декември 2007 ., което и било разгледано от Министерски съвет, енергийният министър е поискал от ЕК да се отвори процедура по преговори за увеличаване на обезщетението, което страната ни ще получи за затварянето на ІІІ и ІV блок. Чрез Международния фонд "Козлодуй" с капитал от 550 млн. евро се финансират български проекти в енергетиката и околната среда. Досега от фонда сме изразходвали около 300 млн. евро. Димитров отказа да съобщи с колко повече компенсации ще искаме, но припомни, че София оценява щетите си от предсрочното затваряне на двата реактора на 2.5 млрд. евро. За година от спирането им пазарната цена на електроенергията в региона скочи двойно, каза министърът.