Делото за монопола при цифровизацията влезе в Европейския съд

Делото за монопола при цифровизацията на телевизионния сигнал стигна до Европейския съд, като исковата молба е внесена на 9 август. Това става ясно от съобщение на съда.

Европейската комисия съди България за три нарушения на законодателството на ЕС. Едното е за ограничаване до две на броя на предприятията, които могат да получат радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и разрешения да предоставят съответната електронна съобщителна услуга. Другото е за наложени на доставчиците на телевизионно съдържание ограничения за участието в процедури за възлагане на обществени поръчки за предоставяне на радиочестотен спектър. Третото нарушение е забрана на притежатели на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да строят електронни съобщителни мрежи за излъчване на радио- и телевизионни програми, е посочено в съобщението на съда.

Докато заплахата над страната е от санкция от 8448 евро на ден, Министерството на транспорта, което е отговорник за въвеждането на цифровизцията, на няколко пъти отказа да представи българската позиция по делото и какви мерки ще предприеме страната, за да изпълни европейските изисквания.

Междувременно срокът за окончателното изключване на аналоговия сигнал беше удължен от 1 септември до 1 ноември. Причината е забавянето на процедурата за доставка на декодери на 86 000 социално слаби от регионите Югозападен, Югоизточен и  Северен Централен, като все още транспортното ведомство не е обявило кой печели обществената поръчка. До финалната права останаха две фирми – държавната "Български пощи" и "К енд К елтроникс", зад която стоят фирми, свързани с банкера Цветан Василев.

Монопол при мултиплексите

Европейската комисия е установила, че България неправомерно е ограничила броя на мултиплексите, на които се качват цифровите канали. Потенциално тези предприятия са можели да бъдат пет, с което да се осигури конкуренция. "Това е било направено на базата на критерии, които са били непропорционални и не са били обективни. По този начин България е създала специални права за осъществяването на тези електронни съобщителни услуги", се казва в правните основания на Европейската комисия.

В момента двете компании - "Тауърком" (впоследствие "НУРТС-България") и "Хану про", държат шестте мултиплекса. И двете фирми са на офшорни компании, свързвани с банкера Цветан Василев. Веднага след като Брюксел  започна процедурата срещу България, бившият транспортен министър Ивайло Московски обяви, че знае кои са фирмите, които са спечелили конкурсите за мултиплексите - "Хану про" и "Тауърком", но не знае кой е техен собственик.

Ограничителни условия в търговете

Друго грубо нарушение на България е, че допълнително ограничи условията на конкурсите, като забрани в тях да участват компании, чиито програми не се излъчват в България.

Европейската комисия счита за дискриминационна и забраната на притежатели на радиочестотен спектър за цифрово разпръскване да строят електронни съобщителни мрежи за излъчване на тв и радиопрограми.

Търговете за мултиплексите бяха проведени по време на тройната коалиция начело със Сергей Станишев, като правителството на Бойко Борисов не направи нищо, за да промени нещата. Едва след започването на наказателната процедура беше пуснат търг за седми мултиплекс, който беше спечелен от  "Булсатком". Компанията обаче не може да изгради мрежата, защото Министерството на отбраната не е освободило честотите за това. Настоящото правителство на Пламен Орешарски пък мълчи какво смята да предприеме по случая.

За допуснатите нарушенията ни заплашва глоба от 8448 евро на ден, която ще се плаща от данъкоплатците, а не от виновните политици. Еврокомисията претендира още Европейският съд да осъди България да заплати и съдебните разноски по делото.

Освен за цифровизацията страната ни е в наказателни процедури и за монопола на пазара на електроенергия и на газ.