Депутатите одобриха 3000 лв. максимален осигурителен доход

Финансовата комисия в НС прие Бюджет 2019 на второ четене

Снимка: БГНЕС

Въпреки съпротивата на работодателските организации и критиките на част от депутатите от ГЕРБ управляващите одобриха повишаването на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв. от 1 януари 2019 г.

Покачването бе договорено на среща между финансовия министър Владислав Горанов и синдикатите. Бизнесът твърди, че мярката е удар върху работниците в ИТ сектора, които са с висока квалификация и се осигуряват върху пълния си доход. Профсъюзите обаче настояват, че не е справедлива сегашната ситуация, при която хората с доход под 2600 лв. плащат данъци и осигуровки на 100% от дохода си, докато по-богатите се осигуряват само върху част от заплатата си.

Първоначално шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова изрази резерви към мярката, но в крайна сметка тя бе одобрена на заседанието на комисията в четвъртък, по време на което бяха одобрени на второ четене държавният бюджет за 2019 г., а също и сметките на здравната каса и НОИ. Гласуването мина без почти никакви сериозни дебати, като не бяха приети почти никакви предложения на опозицията.

Едно от малкото изключения бе покачването на минималния осигурителен доход на земеделските производители. Правителството предлагаше той да се вдигне от 350 лв. на 560 лв., колкото ще е прагът за всички самоосигуряващи се, но след протест от страна на ДПС и БСП в крайна сметка се гласува увеличението да бъде до 400 лв.

Основният акцент на Бюджет 2019  са допълнителните разходи в социалните сфери, поради което някои анализатори го определиха като "предизборен".

Предвижда се вдигане на заплатите в целия бюджетен сектор с 10%, а на възнагражденията на учителите – с 20%, което ще глътне общо около 1 млрд. лв. Стартовата заплата за учител от сегашните 760 лв. се покачва на 920 лв. през 2019 г.

Минималната работна заплата не само в бюджетния, но и в частния сектор също ще се повиши – от 510 лв. на 560 лв.

И догодина най-голям дял от бюджета ще се похарчи за пенсии и социални грижи - 13.9 млрд. лв., което е с 874 млн. лв. повече от тази година, най-вече заради ръста на пенсиите (534 млн. лв.). Увеличението за сектор "Здравеопазване" е 546 млн. лв., за "Отбрана и сигурност" - 478 млн. лв. (от които - 331 млн. лв. за отбрана и 60 млн. за полиция), за "Образование" - 360 млн. лв. За общините ръстът също е около 500 млн. лв.

Заложени са допълнителни 150 млн. лв. за хората с увреждания. Още 40 млн. лв. ще се отделят за увеличение с 50% на размера на целевата помощ за отопление. За новата пенсия в размер на 115 лв. на месец за деца с починал родител ще бъдат отделени 7 млн. лв.

Пенсиите ще се увеличат с 5.7% от 1 юли 2019 г., а таванът им ще се вдигне от 910 лв. на 1200 лв.

В периода 2019-2021 г. продължава увеличаването на пенсионната възраст от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 36 години за жените и 39 години за мъжете през 2021 г.

За първи път държавата ще поема изцяло или частично таксите за обучение на студенти по специалности с бъдещ недостиг на пазара на труда. За целта ще бъдат отделени 2 млн. лв.

Общо субсидиите за общините нарастват с 477 млн. лв. За пръв път от години изравнителна субсидия няма да получат 19 "богати" общини, сред които и София. Благодарение на мярката 21.8 млн. лв. ще бъдат преразпределени към останалите около 236 общини. Освен това догодина целевата субсидия за капиталови разходи се увеличава с 10 млн. лв. Парите ще бъдат насочени към 131 малки общини, от 4-а и 5-а категория, всяка от които ще получи по 25 000 лв. допълнително за капиталови разходи.

Бюджет 2019 е сметнат при допускане за ръст на икономиката от 3.7%.

Приходите в Бюджет 2019 се очаква да бъдат 43.9 млрд. лв., което е с 4.66 млрд. лв. повече в сравнение с очакваното изпълнение за 2018 г. Разходите догодина ще са 44.5 млрд. лв., което е с 5.85 млрд. лв. повече в сравнение с тази година.

Предвижда се ръст на данъчно-осигурителните приходи с около 2.5 млрд. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. От корпоративен данък трябва да дойдат допълнителни 201 млн. лв., от данък върху личните доходи – 264 млн. лв., от ДДС – 790 млн. лв., а от акцизи – 180 млн. лв.

Догодина се залага минимален дефицит в бюджета от 0.5% или 600 млн. лв. През 2017 г. и 2018 г. Министерството на финансите също залагаше дефицит, но впоследствие реализира малък излишък, както най-вероятно ще се случи и догодина.

Предвижда се безработицата да продължи да пада и от 5.4% през 2018 г. да достигне 4.8% през 2019 г.

Дългът ще продължи да намалява – от 22.5% през 2018 г. на 20.5% през 2019 г. до достигане на 17.7% през 2021 г. Максималният размер на държавния дълг в края на 2019 г. трябва да е 22.2 млрд. лв. при таван от 23.5 млрд. лв. за 2018 г.

Още от Бизнес

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?