Стотина българи са милионери от заплати

България е не само държавата с най-ниски доходи в ЕС, но и с най-голямо неравенство в доходите. Според Евростат най-богатите 20% от населението в страната получават 8.2 пъти повече в сравнение с най-бедните 20%, като средно за ЕС разликата е 5.2 на сто.

Данните за официалните доходите на българите, декларирани пред Националната агенция за приходите през 2019 г., показват, че в България има сравнително малко богати хора, но пък те са наистина богати, дори според стандартите на най-развитите западни икономики.

Топ 5 на най-високите заплати

Топ 5 на българите с най-високи заплати на база официалните им доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения (например договори за управление) са декларирали за 2019 г. около 10 -15 млн. лв. годишен доход, което прави малко под или малко над 1 милион лева на месец доход само от труд, става ясно от отговори на приходната агенция по запитване на Mediapool. От няколко години насам НАП не дава по-детайлна информация за най-високите официални доходи у нас, за да не разкрива индивидуализирани данни.

От НАП съобщиха още, че "декларираният облагаем доход за топ 100 лица с най-висок доход по трудови правоотношения за 2019 г. е 370.6 млн. лева, а декларираният данък за тези доходи е в размер на 37 млн. лева". Това означава, че въпросните 100 българи получават средно около 308 000 лв. на месец за труда си. В същото време най-нископлатените работници получаваха 560 лв. на месец, а средният служител на трудов договор – около 1300 лв. Тоест 100-те най-високоплатени наемници в България миналата година са получавали на месец парите, които средностатистическият работник изкарва с труда си за около 20 години.

Близо 90% от работещите у нас взимат до 2000 лв.

По-подробната разбивка на официалните доходи на българина от труд, декларирани пред НАП през 2019 г. (виж графиката), показват, че общо 1.5 милиона българи от общо 2.4 милиона работещи имат доход по-малък или равен на 1000 лв. на месец. Други около 600 000 души взимат между 1000 и 2000 лв. на месец, което значи, че близо 90% от работещите българи са по-малко или повече бедни.

Брой лица, получаващи заплати в съответните диапазони през 2019 г. (под 560 лв., между 560 лв. и 610 лв. и т. н.) и платили ДДФЛ - данък върху доходите на физическите лица. Източник: Министерство на финансите

Доход над 5000 лв. на месец получават едва около 65 000 души, а хората с високи доходи, които получават за труда си над 30 000 лв. на месец са към 4000 души по данни от декември 2019 г., които включват и коледните бонуси.

От тези данни се вижда, че в България около 90% от населението е повече или по-малко бедно, или има огромен сив сектор на пазара на труда, който не обхваща значителен обем недекларирани доходи. Така или иначе, богатите хора са много малко, но на общия фон и от гледна точка на ценовото равнище в страната те са наистина богати.

От съображения за защита на личните данни от няколко години насам НАП не обявява публично профила на българите с най-висок официален доход от труд, както правеше в миналото. Така на базата на достъпната публична информация не може да се направи дори приблизително допускане кои са тези сектори на икономиката и тези гигантски корпорации в България, които са толкова успешни, че дават заплати на мениджърите си, на които могат да завидят дори шефовете на топ корпорации в Германия или Великобритания, при това с почти нулеви осигуровки и крайно ниски данъчни удръжки.

Хората с топ заплати - банкери, лекари, IT специалисти

За мениджърите милионери може да се предположи, че не работят в държавния сектор. Дори най-богатият служител на държавна служба през 2019 г. - бившият шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев, със заплатата си от около 36 000 – 40 000 лв. на месец, не може да се мери с топ мениджърите. Другите най-добре платени служители в държавните институции – шефовете на Българската народна банка, със заплатите си от по 24 000 – 26 000 лв. на месец (с бонусите и добавките от бордове) са направо бедни на фона на достиженията в частния сектор. Ако се вземе предвид фактът, че ръководството на БНБ по закон получава заплата, равна на средната за частния банков сектор, може да се предположи, че дори топ банкерите и шефовете на пенсионните фондове у нас са далеч от заплата 300 000 лв. или 1 милион на месец.

С такива нива не могат да се похвалят дори другата професионална група с високи доходи – топ лекари и директори на болници. По официални данни изключение е лекарското семейство Мазнейкови, което съвестно е декларирало пред НАП общо около 2.5 млн. лв. приходи от заплати от управлението на частната си болница през миналата година. Известният като най-богатия български лекар - кардиохирургът проф. д-р Генчо Начев, директор на УМБАЛ "Св. Екатерина", през 2019 г. е получил заплата 114 000 лв., но към нея е прибавил над 310 000 лв. от стопанска дейност. Заплатата от около 15 000 лв. на месец на най-високоплатения шеф на държавна болница за 2019 г. – директорът на "Майчин дом" проф. Иван Костов, също е далеч от огромните декларирани мениджърски възнаграждения в частния сектор.

Все пак заплатите на топ лекарите са илюстрация на огромните неравенства в доходите на работещите в сектор "Здравеопазване", които лъснаха в кризата с Covid-19. Точно преди избухването на пандемията през март по первазите на прозорците на Народното събрание се качиха медицински сестри, които успяха да извоюват дълго чакано увеличение до ... 900 – 950 лв. основна заплата за длъжността от догодина.

И докато заплатите на шефовете в държавните институции, банки и болници са видни за всички, защото са публични по закон, у нас няма почти никаква прозрачност на възнагражденията на ръководствата на най-големите частни корпорации, въпреки че тези данни би трябвало да са част от всеки годишен финансов отчет.

Сравнително прозрачно е например електроенергийното дружество ЧЕЗ. То отчита "общо начислени възнаграждения на основния ръководен персонал" на "ЧЕЗ Електро България" през 2019 г. в размер на 227 000 лв. Членовете на управителния (3 души) и надзорния съвет (6 души) на "ЧЕЗ Разпределение България" АД през 2019 г. пък са получили общо 165 000 лв.

Разбира се, от гледна точка на обществения интерес не е толкова важна личността на хората с месечни заплати от стотици хиляди или милиони левове, а по-скоро качеството на корпоративното управление в техните корпорации и тяхната корпоративна и социална отговорност.

Очаквайте втора част по темата в четвъртък, 26 ноември.