Дилемата в ДБ – да подкрепя или да участва във властта

Звучи абсурдно, но е факт, че при проведени три парламентарни вота за осем месеца, през тази седмица четири парламентарно представени партии ще започнат за първи път истински разговори за формиране на управляваща коалиция. В предишните два парламента този процес бе невъзможен заради упорития отказ на "Има такъв народ" да води нормален политически диалог.

Преговорният процес ще е истинско изпитание за бъдещите партньори, като най-много колебания засега показва "Демократична България".

Борислав Сандов, съпредседател в оставка на "Зеленото движение" (част от ДБ) съобщи в понеделник пред бТВ, че ДБ обмисля дали да не се ангажира главно с парламентарна работа и да подкрепи бъдещ коалиционен кабинет на "Продължаваме промяната", но без да участва в него.

"Без коалиционно споразумение няма да стане. Знаете, че имаме различия с някои от партиите. Парцелирането на правителството няма да подобри ситуацията", каза Сандов.

Той не уточни за различие с кои партии става дума, но със сигурност една от тях е БСП. Още преди изборите ДБ обяви, че няма да преговаря за правителство, ако то е с мандат на БСП. В предходния парламент, когато последният мандат за съставяне на редовен кабинет отиде при БСП, депутатите от ДБ отказаха дори да отидат на протоколна среща с левицата.

Вероятно една от причините за принципното колебание на ДБ за участие в кабинета на ПП е, че т.нар. градска десница има твърде горчив опит с коалициите през последните години.

През 2014 г. "Реформаторският блок" влезе в коалиция с ГЕРБ, за да реализира съдебната реформа, но усилието приключи катастрофално само след една година. Реформата набързо бе "опраскана" с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП, което принуди ДСБ да напусне властта, а Христо Иванов – да подаде оставка като правосъден министър.

Въпреки това и досега върху Иванов се лепи лъжливия етикет, че носи отговорност за неуспеха на чуждата съдебна реформа, а за ДСБ – че носи част от вината за провалите на кабинета "Борисов 2".

През юли т.г. "Демократична България" направи няколко срещи с ИТН в усилие "протестните партии" да се изградят съгласие за "правителство на промяната". Опитът бе торпилиран напълно от Слави Трифонов и неговите сценаристи, които поискаха ДБ, ИБГНИ и БСП да подпишат буквално "празен чек" от името на своите един милион избиратели.

Настояването на Христо Иванов, че ДБ трябва да одобрява министрите на ИТН преди да ги подкрепя в пленарна зала, бе схванато от хората на Слави като опит за задкулисно кадруване.

В крайна сметка ИТН се зарина в скандали и се провали гръмко и с двете си проектоправителства, които щяха да "изчегъртват" Бойко Борисов.

Още преди разпускането на 46-ото Народно събрание, партията на Трифонов започна да се срива надолу, но пък рейтингът на ДБ тръгна нагоре – знак, че протестно настроените избирателите търсят друго надеждно политическо представителство, което да се наеме разграждането на корупционния модел "Борисов".

След това обаче на хоризонта изгря новата формация "Продължаваме промяната". ДБ и ИБГНИ се опитаха да убедят двамата ѝ съоснователи и бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев за съвместно участие на изборите, но така и не успяха. За избирателите беше ясно, че тези формации гледат в една посока и имат общи цели, но все пак трябваше да заложат на една. И повечето от тях избраха "Продължаваме промяната" – по редица причини, които дълго се дискутираха в последните дни, но може би най-близо до истината е обяснението, че привържениците на промяната направиха рационалния избор да дадат гласа си за онази партия, която според тях има най-голям шанс да направи промяната.

И така се стигна до изборната нощ на 14 ноември, когато в първата си публична изява Кирил Петков обяви: "Бързата смяна на главния прокурор Иван Гешев и на председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров ще e първата и най-важна задача пред новото правителство, ако бъде постигнато коалиционно споразумение за съставянето му."

Практически това са приоритети, за които "Демократична България" отдавна настоява и заради които бе готова да направи компромис дори с партията на Слави Трифонов.

В този контекст звучи абсурдно ДБ да се обрече на самоизолация и да се ангажира само с парламентарна подкрепа за един бъдещ коалиционен кабинет на ПП.

Въпросите са няколко:

Ангажирането с министри означава, че всяка партия, участваща в кабинета, ще носи по-голяма отговорност за евентуален негов неуспех. Бъдещата четворна коалиция изглежда ще бъде повече плод на компромиса и необходимостта, което лимитира възможностите за мащабни реформи – освен ако не са ясно договорени и разписани в коалиционното споразумение.

Една от двете основни цели на ДБ е съдебната реформа, която ще бъде извършена в Народното събрание, а не в правителството. От тази гледна точна е нормално за ДБ да се фокусира върху работата в парламента, но с една тема няма как да приключи участието във властта.

Другите големи обещания на ДБ са електронното управление, модернизацията на администрацията и борбата с корупцията. Успешната им реализация би била по-резултатна чрез участие в изпълнителната власт.

Засега ДБ показва разбиране, че най-важни са политиките и едва след това трябва да се говори за кадрите в правителството. Предишното Народно събрание ясно показа, че поведението и възможностите на кандидатите за министри могат да унищожат всяка възможност за компромис. Но пък процедурата на преговори, която ще предхожда подписването на детайлно коалиционно споразумение, дава гаранции и за надеждността на хората, които ще влязат във властта.

"Демократична България" трябва да реши бързо с какъв мандат влиза в коалиционните преговори – дали иска подобаваща роля във властта с активно участие в правителството или предпочита периферна роля, за да получи възможност за бърза евакуация от властта при провал.

Следващ труден въпрос пред ДБ е отношението към БСП. Ясно е, че за част от избирателите на ДБ сключването на каквото и да е споразумение с БСП би било акт на предателство. Дори ако БСП подкрепи заветните реформи на ДБ. Съобразяването с тези мнения скоро може да изпрати ДБ в монашеско усамотение в селската къща на Лозан Панов или да ѝ спечели съмнителното признание на коалицията ГЕРБ-СДС, че не се е коалирала с "комунистите".

Четирите политически формации, които ще влязат в коалиционните преговори трябва да са напълно наясно какво искат предварително, за да могат да направят и обосновани компромиси. Колебливостта може да донесе само съмнения и политически негативи, но най-вече усещане за хаос, които да минират бъдещото правителство.

И е добре да се помни, че ГЕРБ само чака нова възможност да въвежда "ред в хаоса", а ДПС – "държавността", зад която застана и завърналият се в политиката Делян Пеевски.