Дистрибутори на онколекарства упрекват касата за растящите болнични дългове

Бизнесът предупреждава, че има риск за достъпа на пациенти до медикаменти

Дистрибутори на онколекарства упрекват касата за растящите болнични дългове

Дисрибутори на онколекарства обвиниха Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), че новите правила, по които проверява и разплаща разходите на болниците за скъпо струващите лекарства, води до нарастване на просрочените задължения към бизнеса.

С новоприети правила в Националния рамков договор за 2017 година, НЗОК вече плаща на болниците за онкомедикаментите не както досега – месец след отчитането на дейността, а до два месеца след отчитането. Отсрочката беше въведена, за да има време за проверка на извършената от болниците дейност, съгласно новите правила, при които се засича дали количеството изразходвани лекарства отговаря на средния ръст и килограми на пациентите.

Така НЗОК се разплаща с болниците за лекарствата с два месеца закъснение, а те от своя страна се издължават с по-голямо просрочие на доставчиците си.

Според Българска асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), ако проблемът с плащанията продължи, “не може да се гарантира регулярно изпълнение на доставки на онкологичните лекарствени продукти“.

От касата вече обявиха, че обмислят промяна, с която да започнат да плащат директно на дистрибуторите, вместо първо на болниците, а те от своя страна – на фирмите. Според касата така ще бъдат избегнати и корупционни практики като договарянето на комисионни, както и схеми за паралелен износ на лекарства. За целта обаче са нужни законови промени, които не е ясно откога могат да влязат в сила, както и дали бизнесът ги приема.

Дистрибуторите на лекарства се оплакват, че оперират на силно регулиран болничен пазар, който от една страна ограничава до минимум надценката им, а от друга ги принуждава да кредитират болниците, докато НЗОК им изплати извършените медицински дейности.

“В резултат на тази система, задълженията и просрочието на болници към БАТЕЛ до влизане в сила на новите разпоредби вече са надхвърлили разумната граница на търговски риск“, твърдят от асоциацията, без да посочват колко са борчовете на лечебните заведения към дистрибуторите. Към 31 март средното просрочие е 240 дни.

По неофициални данни около 30% от общия дълг на болниците от 500 млн. лева или около 150 млн. лева е към доставчици на медикаменти, а 20% или около 100 млн. лева - към доставчици на консумативи.

Според компаниите новото едномесечно забавяне, наложено от НЗОК, което ще доведе до нови задължения от десетки милиони, не може да бъде обяснено нито с контрол на разходваните средства, нито с ефективност на управляван бюджет, нито с грижа и мисъл за пациентите.

“Въпреки тежките финансови условия, търговците на едро с лекарства спазват добросъвестно отговорността си към българските пациенти и затова до момента не са спирали доставки на животоподдържащи и животоспасяващи лекарства“, заявяват от асоциацията.

“Илюзия е да се смята, че бизнесът може да поеме повече от тези 500 млн. лв. и е длъжен до безкрай да компенсира недалновидната държавна политика. А, държавата за пореден път действа с бюрократично-административен подход, вместо да използва силата на бизнеса за градивно подобрение на болничен пазар. Например чрез инвестиции“, коментират от БАТЕЛ.

Споделяне
Още по темата
Още от България