Диверсификацията на ядрено гориво е сложен процес

"Очаквам в бъдещия търг за свежо ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" руснаците да понижат цената си, но страната ни трябва да реши кой е по-изгодният за страната вариант – съхранение на отработилото гориво на площадката в специализирани хранилища, или извозване "нанякъде", получаване обратно на високоактивните отпадъци и съхранението им в друг тип хранилище".

Това каза в интервю за Meidapool председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски, който дълги години е работил в АЕЦ "Козлодуй", бил е в управата на ядрената централа в периода април 2000-септември 2001 г. , както и директор на НЕК. Коментарът му е повод подписания преди седмица договор между ядрената ни централа и Westinghouse Electric Sweden за изпитания на американското гориво у нас.

Г-н Хиновски, започна лицензирането на горивото на "Уестингхаус" за използване в АЕЦ "Козлодуй". Това ще диверсифицира ли реално този вид енергийни доставки за България?

Ще създаде условия за диверсификация. Но реално тя ще се случи, когато Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) издаде лиценз, централата обяви открит конкурс за доставки по определена техническа и количествена спецификация и, разбира се, "Уестингхаус" спечели.

Но, процесът на разнообразяване на доставките на ядрено гориво е пряко свързан с повишаване на сигурността на работа на ядрените централи, съответно с енергийната и национална сигурност.

Американското гориво вече се използва в няколко руски реактора. Какво сочат данните - надеждно ли е, има ли промяна в поведението на блоковете и начина на управлението им?

Целият процес на диверсификация на доставките на ядрено гориво за руските реактори ВВЕР-1000, започнал през 2005 година, завърши успешно и днес с ядрено гориво производство на "Уестингхаус Илектрик Суидън" (Westinghouse Electric Sweden) работят 6 ядрени блока с ВВЕР-1000 в Украйна - блокове 2 и 3 в Южноукраинската АЕЦ и блокове 1,3,4 и 5 в Запорожката АЕЦ.

В АЕЦ "Темелин" в Чехия тече аналогична на АЕЦ "Козлодуй" процедура на лицензиране на същото ядреното гориво за двата блока на централата.

Смяната на ядрената зарядка на един реактор с друг тип е много сложен процес. Той изисква провеждане на редица изследвания, анализи и евентуално конструктивни промени във вътрешно-корпусните устройства и в алгоритмите на управление на реактора. Това се налага поради промени в неутронно-физическите характеристики на активната зона, свързани с управление на вероятно ново разпределение на неутронния поток, нови реактивностни характеристики, нова термохидравлика на активната зона, нови динамични характеристики на блока. Всички тези анализи "Уестингхаус" провежда съвместно с оператора кандидат като прилага най-модерни компютърни програми с моделиране на процесите в реактора в различни режими.

Аз съм убеден, че в политиката си на разработване на тяхното ядрено гориво "Уестингхаус" прави всичко възможно за намаляване до минимум да необходимите технологични и конструктивни промени във вътрешнокорпусните устройства и в режимите на работа. Т.е. предполагам, че те следват стратегията на "адаптация". на горивото към съществуващите характеристики на блоковете.

Това означава ли, че АЕЦ "Козлодуй" ще трябва да прави допълнителни инвестиции по тези конструктивни промени?

Не. Това са разходи, които влизат в цената на услугата по доставката на ядреното гориво.

Резултатите от всички анализи от проучванията се включват в доклада "Техническа обосновка на безопасността" и се представят на ядрения регулатор за издаване на лиценз.

Говори се, че американското гориво е по-скъпо от това на ТВЕЛ. Ако това е така, как може да се очаква, че би спечелило бъдещ търг? Не че сега знаем цената на договора на АЕЦ "Козлодуй" с ТВЕЛ, но възможно ли е да се стигне до поскъпване на тока от централата, който в момента е най-евтин в страната?

Няма и не може да има достъпна публична информация нито за цената на американското гориво, нито за руското, защото това е търговска тайна за всяка от компаниите доставчици, при това е силно зависима от момента на офериране, заявените количества и спецификацията им. Косвени изводи могат да бъдат направени от факта, че украинският ядрен оператор "Енергоатом" е закупил от "Уестингхаус" накуп 15 горивни зарядки. Това дава някаква релативна информация.

Моята прогноза е, че при обявяване на един бъдещ търг за свежо ядрено гориво за Козлодуй, руският доставчик ТВЕЛ вероятно ще понижи цената си, което е позната практика в пазарната стратегия на всеки монополист, в това число и на руските. Това означава, че не би трябвало да се очаква натиск за поскъпване на електроенергията на АЕЦ "Козлодуй" заради повишени горивни разходи.

Как би стоял въпросът с управлението на отработилото ядрено гориво на "Уестингхаус"? Преди време АЕЦ "Козлодуй" бе съобщила, че ще прави цех за съхранение на такъв тип гориво, но май не е започнал процесът. Колко би струвало това?

Действащите европейски регламенти на ЕВРАТОМ забраняват износ на отработило ядрено гориво в трети страни. Те задължават всеки ядрен оператор да създаде адекватна организация за съхраняване на това гориво на площадката на централата до момента на преработката му.

В България това е любима тема за спекулации, които заблуждават общественото мнение, че само руското отработило гориво може да бъде приемано обратно. Можеше до сега.

От тук нататък всяка нова ядрена мощност в ЕС трябва да разчита единствено на собствен капацитет за съхранение на такова гориво. А това налага актуализация на действащата в момента Национална стратегия за отработилото ядрено гориво, в която трябва да бъдат отразени редица нови политики, за жалост скъпо струващи.

Тези политики включват избора на вариант за дългосрочното съхранение на новогенерираните количества отработилото гориво, както и избор на площадка и подготовка на проект за бъдещото хранилище за остъклените високо-радиоактивни отпадъци от преработката на връщаното от 1980-те години досега стотици тонове отработило гориво от АЕЦ "Козлодуй".

Въпреки че в България никой не мисли и не говори за това, т.е. "разсейваме се", очаквам в близко време руската страна да започне да ни притиска да си ги взимаме обратно, особено ако в даден момент не купуваме повече от тяхното гориво. Запомнете това! В тази връзка ядрените експерти са длъжни да докажат кой е по-изгодният за страната вариант – съхранение на площадката в специализирани хранилища, или, извозване "нанякъде", получаване обратно на високоактивните отпадъци и съхранението им в друг тип хранилище.

Дължим тази информация на обществото.

Има ли вариант АЕЦ "Козлодуй" да печели от ядрените си отпадъци при положение, че напредват технологиите по рециклиране на отработило ядрено гориво и използването им например в реактори на бързи неутрони?

Засега ядрените отпадъци са най-съществената тежест за всяка ядрена централа.

Рециклирането на отработило ядрено гориво е изключително скъпа технология и малцина и то богатите страни е света разполагат с такава. Обикновено това са така наречените ядрени държави, които използват тези репроцесинг-инсталации основно за добив на делящи се материали за ядрени оръжия. Ние не сме и не можем да си позволим такава стратегия, не само защото това изисква огромни капиталовложения, а защото сме подписали международни конвенции, забраняващи ни това.

Части от продукцията на тези заводи се използват и за производство на т.нар. рециклирано МОХ-гориво за реакторите на топлинни неутрони като ВВЕР, но обръщението с такова гориво изисква сложни рестриктивни мерки за осигуряване на радиационната безопасност.

Отработилото ядрено гориво може да се използва и в реактори на бързи неутрони като екрани, но тяхното развитие значително се забави по технологични причини и в момента в света такива реактори не се предлагат свободно на пазара.