Доклад отчита, че някои членки на НАТО, сред които България, режат разходите за отбрана

Въпреки тържествените обещания да бъде обърната тенденцията към съкращаване на бюджетите за отбрана някои страни членки на НАТО режат военните си разходи, обяви базиран във Великобритания мозъчен тръст, цитиран от Асошиейтед прес.

В доклад, публикуван в четвъртък, авторитетната организация "Европейска лидерска мрежа" (ЕЛМ) посочва, че Великобритания, България, Канада, Германия, Унгария и Италия са на път да съкратят разходите си за отбрана през 2015 година.

"Въпреки руската агресия в Украйна и многото реторика от натовски лидери, че това е фактор, предизвикващ значителна промяна в европейската сигурност, всички данни сочат, че нещата си продължават по старому", заяви Иън Киърнс, директор на мозъчния тръст и съавтор на доклада.

През септември лидерите на страните от НАТО обещаха "да обърнат тенденцията на намаляване на бюджетите за отбрана", припомня агенцията. На 6 февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че общите разходи за отбрана на страните членки са паднали с 3 процента миналата година. "Факт е, че предизвикателствата пред нашата сигурност нарастват. Но нашите разходи за отбрана намаляват", изтъкна Столтенберг, който нарече подобна ситуация непоносима.

Тази година само Естония спазва правилата с бюджет за отбрана в размер на 2,05 процента от БВП, показват данните на ЕЛМ, представени от Франс прес. Тримата европейски играчи в тежката категория - Великобритания, Германия и Франция, или са намалили своя отбранителен бюджет, или го запазват на предишното равнище.

Британският бюджет за войската се очаква да стигне през 2015/2016 г. 35,5 милиарда лири (48,4 милиарда евро) - т.е. 1,88 на сто от БВП срещу 2,07 през 2014 г. Това е най-ниското му ниво от четвърт век насам, отбелязват аналитиците.

Германия е определила за 2015 бюджет за отбрана в размер на 32,26 милиарда евро, или 1,09 на сто от БВП при 1,14 процента през 2014 и 1,3 процента през 2013 г. Това поставя въпроса дали Германия ще може да допринесе за общите нужди на НАТО, засягащи отбраната, пишат изследователите Иън Киърнс и Деница Райнова, като изтъкват "техническите проблеми и недостига на квалифициран персонал".

Френският бюджет за отбрана от 31,4 милиарда евро представлява 1,5 на сто от БВП (1,8 на сто, ако се включат пенсиите), също както и миналата година, и сегашната "бюджетна позиция" на страната изобщо не говори за предстоящ нов скок на разходите, допълват авторите.

"Това предизвиква опасно недофинансиране на проекти, засягащи екипирането и инфраструктурата, ощетявайки онова, което е останало от европейския стълб на НАТО", предупреждават те.

Най-много добра воля демонстрират балтийските страни и Полша - бивши съветски сателити, които са най-разтревожени в цяла Европа от руските машинации, а също така Норвегия и Румъния, чиито бюджети се увеличават.

Холандия, потресена от катастрофата на самолета, свален през лятото над сепаратистка Източна Украйна, когато загинаха 193-ма холандци, "за пръв път от 10 години ще изразходва повече, а не по-малко средства" за отбрана.

Канада с 1 процент от БВП, Италия, обявила мерки за икономии в размер на един милиард евро, а също така България и Унгария ще орежат разходите си още повече. "Някои страни продължават да действат, сякаш нищо не се е случило (. . .) и понякога правят точно обратното на обещаното от алианса", констатират експертите.

Сред 14-те страни обект на анализа, "никоя" не ще може "изцяло да модернизира войските си", ако продължава в същия дух, заявяват авторите на документа, като приканват "за по-мащабно сътрудничество в отбраната".