Една година под знака на устрема и волята

Година след като дойде на власт и си постави за цел да върне загубеното доверие на Брюксел, премиерът Бойко Борисов вече се поздрави с резултата. За пръв път от 2007 г. насам, откакто България е член на ЕС и е подложена заедно с Румъния на безпрецедентен мониторинг в областта на правосъдието и вътрешните работи, ЕК отчита, че е налице политическа воля за справяне с организираната престъпност и корупцията по върховете на властта.

Независимо, че констатациите са представени в обичайния стил – от една страна добре, от друга – не, тонът на доклада е доста по- насърчителен в сравнение с предишните и създава впечатление за качествено подобрение на ситуацията. Засега главно в областта на намеренията ("силен устрем" и "политическа воля" за реформи).

ЕК открива този устрем и воля в новата стратегия за съдебна реформа, в законодателните промени на наказателното производство и смята, че за пръв път има ефективно противодействие на организираната престъпност.

В същото време ЕК установява "сериозни недостатъци в съдебната практика както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда". И в двете звена "липсва инициатива и професионален капацитет", като "при сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда". Все още не е започнало ефективното приложение на новата антикорупционна стратегия, остават проблемите с конфликта на интереси, обществените поръчки страдат от масово опорочаване и пр.

В този смисъл докладът може да се чете като силно насърчение от страна на Брюксел устремът и волята да бъдат материализирани и дадат реални резултати.

Именно това чака и българското общество, което сутрин се буди с бодри сводки за полицейски спецакции, а вечер го приспиват с многословни обяснения как някой друг е виновен бандитите да останат безнаказани.

Ако се погледне какво реално е свършеното до този момент, картината изглежда така:

Все още липсват окончателно осъдени лица от високите етажи на властта, а акциите срещу тези, които получиха присъди на първа инстанция, са плод на натиска на Брюксел върху предния кабинет.

Преди година Брюксел отбеляза в политическия си коментар към доклада "съмнения ", че политиците се месят в работата на магистратите. До това заключение се стигна само по коментарите на външни за властта наблюдатели, че в България присъди получават единствено "дребните риби", а прокуратурата продължава да действа конюнктурно спрямо силните на деня.

След изборите обаче избухна скандалът "Красьо", който директно "подвърза" съд, прокуратура и полиция заедно с политиците в кориците на тефтерчето на лобиста.

Премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов на няколко пъти си позволиха публично да "оневиняват" и "осъждат" хора, а случаите на полицейско насилие бяха отбелязани в един от ключовите доклади на американския Държавен департамент.

Критичните коментари на министър Цветанов за работата на съда и Висшия съдебен съвет станаха ежедневие. Веднага след публикуването на европейския доклад и премиерът, и вицепремиерът побързаха да се застраховат срещу евентуални провали в бъдеще, като дадоха да се разбере, че вината за това би била на нереформираната съдебна система.

Така разговорът отново бе върнат в познатия "Параграф 22" – дали прокуратурата и подчиненото на министър Цветанов разследване не си вършат работата и не могат да представят годни доказателства пред съда, или съдът е корумпиран и "неочистен", поради което пуска престъпниците на свобода. И чие задължение е да разкрива закононарушенията и престъпленията в държавата, включително и тези на магистратите – на МВР или на някой друг.

За последните 12 месеца се случиха множество полицейски операции, които така и не успяха да вкарат в затвора (затвора, не ареста) за постоянно "големи риби". От изпълнителната власт оправдават това с работата на съда.

"Нашата полиция" напоследък бе възпяна в химн – ръководството ѝ със сигурност вярва, че това е заслужено признание за почти ежедневните спецоперации с многозначителни кодови названия. В началото тяхна мишена бяха по-значими престъпления, но впоследствие едва ли не всяка рутинна полицейска проверка и задържането на двама роми в краен квартал на провинциален град минава за "спецакция".

Вътрешният министър Цветан Цветанов не смята да прекъсва политиката на "привеждане в известност" на контингента, нито пък се засяга от критиките, че всекидневните съобщения за задържани двама сводници или трима преносвачи на цигари, за които лично той информира, са самореклама пред обществото за работата на МВР.

Очевидно това дава резултат, ако се съди по социологическите проучвания, които показват цялостно разочарование от правителството, но одобрение на полицейските акции.

От декември м. г. досега МВР е провело над 50 акции със запомнящи се имена. Названията на много от операциите дори се дублират. Сред стотиците задържани обаче няма нито един осъден. Докато това може да се оправдае с липсата на време, нищо не може да оправдае факта, че до преди доклада нито едно дело не е влезнало в съда.

От началото на годината има няколко поръчкови убийства, които си остават загадка за криминалистите. В това отношение МВР при Цветанов си остава като МВР при всички негови предшественици.

Почти всяка седмица има банкови обири и грабежи, с разкриването на които МВР не се е похвалило. Така противоречията и "кривите" въпроси потъват в общественото одобрение.

"Най-добрият" досега европейски доклад "ободри" допълнително ситуацията, но някъде между редовете ще остане нещо недочетено.

Брюксел вече има значителен опит с България и Румъния, тъй като това е четвъртият мониторингов доклад за проблемите с корупцията и организираната престъпност в двете държави. Основният принцип винаги е бил да се намери балансиран подход, основан на принципа на "тоягата и моркова".

Като се има предвид невъзможността на ЕК да отправя по-директни критики и класификации към равноправни страни членки, каквито са България и Румъния, комисарите не отиват по-далеч от степенуването на "политическата воля". Тя или е "отсъстваща", или е "налична", или е "силна".

Освен това не е тайна, че грижливо подготвените експертни заключения и оценки обикновено са мотивирани от някаква по-сериозна политическа цел.

Така например миналогодишният доклад на ЕК за кабинета "Станишев" бе силно повлиян от други фактори, като риска от прекомерно залитане на София в обятията на Москва, която, за разлика от Европейския съюз, не иска реформи и безпристрастно правосъдие, а "само" България да остане под нейния енергиен "чадър" и превръщането ѝ в плацдарм за директно навлизане на европейския пазар на атомна енергия. Това бе откровеното неофициално обяснение, дадено от висши представители на ЕК, които разясниха какво ги е накарало да смекчат критиките и да дадат някои поощрения.

Случайно или не, публикуването на новия доклад бе предшествано от подобни събития.