Едвин Сугарев: Костов не трябваше да премълчава за клиентелизма

Как оценявате изказването на Иван Костов? Това ли очаквахте да чуете?

Това по-скоро беше проговарянето на Иван Костов, което всички със затаен дъх очаквахме. Нещата, които каза, бяха много верни с едно-единствено изключение, в което категорично не към съгласен с него. Това е тезата, че за да се запази властта, е трябвало да се премълчават реалните прецеденти на клиентелизъм и корупция във върховете на СДС. Смятам, че от това СДС само загуби. Всъщност въпросните хора направиха абсолютно всичко, каквото можеха срещу нас, така както си бяха премълчани. Да не говорим, че не става дума за премълчаване, а и за реален чадър над тях. Например, когато аз атакувах още от Индия г-н Евгений Бакърджиев, лично зам.председателя на партията Димитър Абаджиев от името на Националният изпълнителен съвет каза, че въвличам СДС в диалог, който не е диалог на обществото и че не правя добра услуга на партията. Мисля, че тука се греши. Мисля, че точно това беше диалога на обществото.

Имаше ли нещо, което Костов трябваше да каже, а не го направи пред хората в залата?

Има много неща, които хората са очаквали да чуят от Иван Костов. Вероятно много от хората са очаквали да чуят неговото съгласие да бъде отново председател, но подобен тип реакция не предполага казване на всичко.

Имаше ле разминаване от вашите очаквания и от изказването на Иван Костов?

Не, това което каза, беше предвидимо. Може би това, което лично мен ме разочарова, беше неказването на реалните причини, поради които се мълчеше за прецедентите като Бакърджиев, Бисеров и компания.

Каква е оценката Ви за доклада на председателя на СДС Екатерина Михайлова?

Това беше един доклад, който очерта рамката на реалната дискусия, която се води в СДС. Аз не смятам, че с това се слага точка на тази дискусия и че с този доклад се изчерпва всичко. Той просто отвори вратата към дискусии, които още дълго време ще текат като дискусии в СДС.

Кои бяха най-силните послания за Вас в доклада?

Най-силните послания не бяха позоваванията на светлото политическото бъдеще на СДС, а по-скоро фактът, че бяха споменати някои от греховете на партията и реалните причини за загубата на изборите. Без тях СДС не би могъл да направи каквато и да било политическа стратегия за бъдещето.

Трябваше ли СДС да чака осем месеца, за да разбере какви са причините за изборната загуба чак на националната си конференция?

Погледнато от птичи поглед, не трябваше да чака. Всъщност непосредствено след загубата на изборите СДС беше под натиска на обстоятелства, които пречеха да се проведе един рационален диалог. Първото беше предизборния стрес, подсилен и от стреса от оставката на Иван Костов. След това беше странната позиция, която СДС трябваше да заеме, подкрепяйки Петър Стоянов, подкрепян и от НДСВ, което не му позволи да се почувства като реална опозиция. Третият проблем ляха нерешените вътрешнопартийни проблеми, които бяха разрешени доста по-късно.

Ще се изпълнят ли тези послания с реално съдържание?

Силно се надявам, че посланията се разбират от делегатите в залата. От друга страна си давам сметка, че една такава конференция не винаги е механизъм, който може да реагира адекватно, в много случаи емоции взимат връх. Поне засега конференцията почва добре.

Кой е Вашият фаворит?

Аз смятам, че СДС трябва да излъчи един много категоричен и ясен сигнал за промяна, която трябва да бъде чута не само от членовете на СДС, но и в много голяма степен от хората, които някога са вярвали в СДС, после са се разочаровали, които сега са изправени пред необходимостта от нов политически извор. Този сигнал трябва да бъде свързан не само с политическия език, но и с нови личности, които да моделират посланията. Затова моите предпочитания са на страната на Надежда Михайлова.