Едвин Сугарев започна гладна стачка срещу кабинета "Орешарски"

Едвин Сугарев

Поетът, общественик и бивш депутат от СДС Едвин Сугарев обяви в открито писмо, че отново е започнал гладна стачка. Тя е насочена към правителството на Пламен Орешарски, на което Сугарев иска оставката.

Акцията на Сугарев не е изненада, защото нестандартните му мерки на краен протест са негов "патент" още от деветдесетте години на миналия век. През 1993 година той обяви гладна стачка срещу президента Желю Желев заради позицията му срещу Съюза на демократичните сили. Акцията на Сугарев предизвика остри полемики сред тогавашната десница.

В отвореното писмо на Едвин Сугарев, озаглавено "Вървете си в мир, г-н премиер!", се казва:

Вече дванадесети ден хиляди българи искат Вашата оставка, а Вие се правите, че не чувате гласовете им под прозорците на кабинета си, че не разбирате техните искания и не долавяте тяхната категоричност. Говорите за това как подаването на оставка е безотговорно действие – и за това какви ужасни неща ще се случат, ако Вашето правителство падне. Само че ужасните неща вече се случиха – защото няма нищо по-ужасно от това една държава да бъде управлявана по непрозрачен начин – и да обслужва неясни олигархически интереси, ръководейки се от сключени потайно политически сделки; да култивира подмяна и лъжа – и да поражда единствено омерзение у своите обитатели.

Такава държава е България днес – и не друг, а Вие и подкрепящите Ви партии сте нейните строители. “Грешката” с назначението на Делян Пеевски разголи арогантността – Вашата и на Вашите попечители, допълнена от Вашия персонален анонс за рестартиране на антибългарския проект “Белене”; от поредната реабилитация на Държавна сигурност, изразена от Вашия външен министър Кристиан Вигенин; от назначението на Волен Сидеров за председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; от лансирането на бивш служител на СИК за заместник министър на МВР.

И днес, след всичко това, умолявате да Ви бъде даден поне шест месеца срок, за да свършите всички необходими дейности, включени във Вашия “план Орешарски”. Обещавате с щедра ръка някакви мизерни социални бонуси – сякаш ще извадите средствата за тях от собствения си джоб, а не от държавата хазна, която се пълни с парите на българските данъкоплатци – същите, които днес Ви искат оставката.

Не е вярно, че не разбирате за какво става дума, г-н премиер. Много добре разбирате, но шикалкавите и бавите топката, снишен зад своите хипотетични обещания – та дано ви отмине бурята и додрапате някак до август, когато – вярвате Вие – гражданският гняв ще стихне и протестите ще потънат в отпускарското безвремие. Само че това, което демонстрирате пред цяла България, не е достойно поведение – това е бягство – бягство от човешкото достойнство, бягство от човешката солидарност, бягство от свободата, бягство от самия себе си.

Това е малодушно изпълнение на марионетен танц – защото едва ли някой вярва, че Вашата персона има нещо общо с избора на който и да било за каквото и да било. Изборът на Делян Пеевски Ви демаскира – показа Ви като сламен човек, който е поставен чисто формално на държавното кормило, докато други определят Вашите назначения, делят властови Вашите ресурси и разпределят “порциона” на държавата.

Преди Вас имаше друг един такъв сламен човек – проф. Любен Беров, при чието правителство Мултигруп управляваше България, мафията натрупа мускули, нароиха се кухи банки и кредитни милионери, подготви се почвата за поредното ограбване на страната ни и поредната национална катастрофа, която настъпи в края на 1996 г.

Можете ли да се огледате в това минало? Същият сте. Същият – като проф. Беров. Съгласието с подобна функция унижава – и можете да бъдете сигурен, че няма да Ви запомнят с добро, г-н премиер.

Хората, които крещят “Оставка!” под Вашите прозорци, не искат енергийните Ви помощи или мизерните грошове, с които се каните да индексирате пенсиите. Бъркате ги с други едни протестиращи – тези от февруари, които обслужваната от Вас БСП яхна, за да се докопа до властта.

Те искат просто да се махнете – и Вие, и Вашето правителство, и новата тройна коалиция, която го подкрепя. Те изпитват отвращение към всичко онова, което им предлагате като днешна политическа реалност – и отказват да Ви търпят повече, отказват да живеят в лъжа.

И именно поради това техния протест е знаменателен – той съдържа в себе си повече, неизмеримо повече от това да бъдат пометени поредните отрепки от политическата сцена на България. Този протест казва едно: така повече не може. Отказваме да търпим подмяната, отказваме да живеем по безпринципностите на фасадната демокрация, отказваме да бъдем само поданици и да следваме единствено стратегиите си за лично оцеляване.

Тези хора вече знаят, че има нещо по-висше от чорбата, която се каните да им предложите – че има свобода, има дух, има достойнство и морал. Тези хора не искат само Вашата оставка – искат с Вас да си тръгнат и разните Ви тайни и явни попечители, искат да си отиде Вашия мърляв и мизерен свят, подменил и обрекъл общото българско бъдеще. Те искат качество на живот, който вашите властови стратегии на подмяната не могат да им предложат; искат да не се срамуват, че са българи, искат пътят към човешкото достойнство и просперитет да не минава вече през Терминал 2.

Те искат – и имат право да искат всичко това. В тези часове чрез тях се ражда гражданска България – и Вие нямате нито правото, нито силата да възпрете това рождание. Имате един единствен начин да излезете относително достойно от ситуацията, в която сте попаднали – като внесете своята оставка. Вървете си в мир, г-н премиер, вървете си, докато още има мир в България – защото от един момент нататък може да бъде късно.

За съжаление Ви познавам достатъчно добре и знам, че няма да го направите. Наемниците не правят така. Ще се опитвате да оцелеете – с всички сили и с всички средства – както се опитват да оцелеят партийните Ви попечители, както се опитва да оцелее Вашият свят на подмяната и на лъжата.

Срещу подобни усилия, градени върху волята да смажат и обезсърчат достойнството на една прогледнала вече България, са позволени всякакви средства, г-н премиер. И гражданското неподчинение, с което несъмнено ще Ви се наложи да се сблъскате, и индивидуалните акции като тази, която обявявам от днес, чрез това открито писмо. Започвам гладна стачка и няма да я прекратя, докато Вие и Вашето правителство не напуснете политическата сцена.

Мога да предвидя Вашите реакции, мога да предвидя и реакциите на силите, които стоят зад Вас, мога да предвидя равнодушието, охлуването, хоровото скандиране против този граждански акт, позоваването на брадатите лъжи за целия апокалипсис, който щял да настъпи в страната, ако Вие паднете от власт. Но знайте и Вие – участвате в една недостойна, подла игра – срещу българските национални интереси и бъдещето на страната ни. Подобна подлост се заплаща, г-н премиер – заплаща се рано или късно. И дори да успеете, ще знаете до гроб, че тази подлост е платена с цената на поне един живот – моят.

Трудно се живее с такава памет. И още по-трудно се забравя, че – както казваше дон Кихот – свободата е най-висшето човешко благо, че тя трябва да бъде отстоявана ежедневно и ежечасно, с цената на всичко, понякога и с цената на човешкия живот.

26.06.2013

Без уважение: Едвин Сугарев

Споделяне
Час Пик
Фиксинг
11 август 2020