ЕК: България харчи твърде малко за социалните сфери

София не може да догони по доходи дори бившите си партньори от соцблока

Ищван Секели

България харчи системно малко пари през бюджета особено в сектори, които се свързват с нормалната роля на държавата в икономиката и обществото като социалното подпомагане, образованието и здравеопазването.

Това бе един от основните изводи в изказването на директора на генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси“ в Европейската комисия Ищван Секели, който бе в София, за да представи годишния доклад на Брюксел за макроикономическите дисбаланси. За пръв път от три години насам страната бе извадена от групата на държавите с прекомерни дисбалансии се върна в по-умерената категория на страните с дисбаланси. Най-сериозен принос за положителното решение има подобряването на ситуацията във финансовия сектор и силното представяне на пазара на труда заради спада на безработицата.

България има отлична макроикономическа политика, но изостава значително по отношение на доходите дори от съпоставимите си партньори в ЕС. Това е и причината интелектуалният ресурс на страната да изтича в по-развитите страни от Западна и Северна Европа, посочи Секели.

Макроикономика по учебник

"Макроикономическата ви политика е отлична, като по учебник. Имате политически консенсус по отношение на фискалната политика и това ви помага“, заяви Секели.

Той обаче обърна внимание върху значителните разлики между България и средноевропейските показатели по отношение на преразпределението през бюджета. България е сред страните с най-нисък дял на събираните данъци от държавата и съответно – с един от най-малките бюджети като дял от БВП.

"България харчи много малко от един малък брутен вътрешен продукт – между 1/3 и 40% от БВП при нормален дял за ЕС около 50%“, посочи Секели. "Здравеопазването, образованието, социалното подпомагане – това е нормалната роля на държавата. Харчите системно по-малко в тези сфери и понеже парите са малко, те трябва да бъдат максимално ефективно използвани, а социалните програми – максимално таргетирани“, заяви Секели.

"Имате много малък бюджет за социалната функция, но това е ваш избор“, каза още експертът от Брюксел. По думите му обаче ефективността на публичния сектор и на социалния сектор е далеч от оптималното.

Но изоставане в инфраструктура, иновации и инвестиции

"По отношение на макроикономиката сте сред най-добрите в Европа. По отношение на ефективността на пазара на труда разликата не е драматична. Големите разлики са в здравеопазването, началното и висшето образование. А най-голямото изоставане и най-големите ви различия с ЕС са по отношение на инфраструктурата, иновациите и инвестициите“, посочи евроекспертът. По думите му без укрепването на публичния сектор и без солидни и добри институции България няма да успее. "Над 90% от бизнеса казва, че корупцията в страната е или много разпространена или сравнително разпространена. Това е много повече в сравнение с ЕС“, обясни Секели. По думите му проблемът с корупцията в България както в публичния, така и в частния сектор е въпрос и на културната среда. Според Секели ключов фактор за прогреса на България е увеличаването на инвестициите.

"Икономиката ви има мащабна нужда от инвестиции - както частни, така и публични“, каза той.

За разлика от предходни години през 2018 г. ЕК констатира, че банковият сектор в България като цяло е здрав и стабилен, а някои банки са суперстабилни. Капиталовата адекватност е отлична, а възвращаемостта на активите в България е мечта за много банкери в ЕС.

Изоставане в доходите дори спрямо сравними бивши соцдържави

Ищван Секели показа графики, според които България не може да навакса по отношение на доходите дори със сравними държави от бившия социалистически блок, а още по-малко по отношение на средноевропейските нива. "Студентите, които завършват, имат избор да напуснат страната и така България губи своя интелектуален потенциал, работна ръка и т. н.“, заяви евроекспертът.

"В България има значително по-висок риск от бедност и социално изключване, особено по отношение на възрастните, децата, хората с увреждания и ромите“, посочи директорът на генерална дирекция "Трудова заетост“ Стефан Улсон. Той също подчерта, че бюджетът за здравеопазване в България е значително по-нисък като дял от БВП от средния за ЕС. Проблем е, че българската здравна система е центрирана около болниците, а продължителността на живот е с 6 години по-ниска от средноевропейската, каза още Улсон.

Той изрази задоволство, че България харчи изрядно и ефективно парите от Европейския социален фонд.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?