ЕК изобличи Орешарски в "изопачени факти" за спрени еврофондове

Вместо да каже какъв подход ще предприеме по отношение на спрените над 900 млн. евро по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), премиерът Пламен Орешарски предпочете да обвини предишните управляващи. С това предизвика Европейската комисия (ЕК) да го опровергава, което се превърна в практика за това правителство.

Малко по-късно стана ясно още, че Брюксел е спрял междинните плащания по екопрограмата, докато не се увери, че българските институции ще предложат коригиращи мерки за преодоляването на откритите от ЕК недостатъци в системата за управление и контрол на ОПОС. В официално писмо от Валтер Дефа, генерален директор на Генерална дирекция "Регионална политика“ на ЕК, се посочва, че междинни плащания няма да има и докато не се наложат финансови корекции по проектите от 2010 до 2013 , при които Еврокомисията е открила нарушения в обществените поръчки. От Министерството на околната среда и водите в отговор съобщиха, работят с финансовото ведомство и вицепремиера по еврофондоветепо обща програма, която да преодолее недостатъците и да позволи успешно приключване на оперативната програма.

В сряда, по време на блиц парламентарния контрол, депутатът от БСП Петър Курумбашев попита Орешарски кой носи отговорност за спрените пари по ОПОС, като поиска да бъдат назовани конкретните министри.

"Безспорно предходното правителство трудно може да избяга от отговорност за спряната ОПОС", отговори премиерът. Той уточни, че отговорността трябва да се търси преди всичко от служителите, отговарящи за ОПОС. За "неупражнен достатъчен контрол" отговорни са също и министърът на околната среда, и министърът, отговарящ за европейските фондове в правителството на ГЕРБ, каза още Орешарски без да спомене имената им.

Той уточни, че проблемните проекти, заради които са спрени парите, са управлявани в периода 2010 – 2012 г. по време на кабинета на ГЕРБ.

Орешарски удобно пропусна да отбележи, че тези проблеми са възникнали заради нарушения при провеждането на обществени поръчки в периода 2008 – 2009 г. по времето на тройната коалиция, когато той беше финансов министър. Вместо да санкционира проблемните общини, чиито кметове са от БСП, правителството на ГЕРБ наложи финансови корекции само до размера на щетата, причинена на ЕС. Сега обаче правителството на Орешарски смята, че това е било неправилна политика и прехвърля вината изцяло върху ГЕРБ.

Брюксел: Пълно изопачаване на фактите

"Европейската комисия не е обвинявала конкретни лица или политически партии във връзка с временното спиране на ОПОС", се казва в официално изявление на представителството на ЕК в София, подписано от председателя на бюрото Огнян Златев.

"Да се твърди нещо подобно е пълно изопачаване на фактите - още повече, че в писмото от 27 ноември, с което ЕК формално информира българските власти за прекъсването и мерките, които трябва да се предприемат, имена не са споменати", се казва в съобщението.

"В писмото става дума за системи, които не функционират правилно, а не за индивидуални лица. В допълнение, позволете ми да отбележа, че проектите, които нашите одитори посочиха за възможни нередности, се отнасят за 2008, 2009 и 2010 г., така че нито една конкретна политическа партия или конкретно правителство могат да бъдат сочени за единствено отговорни", се казва още в съобщението на ЕК.

Орешарски: Виновните ще бъдат дадени на "съответните органи"

След като посочи виновници за спрените еврофондове, Орешарски се закани да ги даде на "съответните органи". Най-вероятно под "съответните органи" той имаше предвид прокуратурата, но не посмя да я назове, очевидно осъзнавайки абсурдната ситуация, в която се поставя.

Премиерът съобщи, че вече са разпоредени проверки на всички проекти, определени като критични. "След проверките ще бъде определена степента на отговорност и при достатъчни данни, ще бъдат уведомени съответните органи", каза Орешарски.

Предприетите мерки се свеждат до подобряване на системите за финансово управление и контрол в управляващия орган на ОПОС и мерки в одитния орган за съгласуване на одиторските стратегии с одитните власти, така че да не изникват подобен тип несъответствия и разминавания, които в крайна сметка водят до вид санкции, поясни министър-председателят.

Въпросът на Брюксел засега няма отговор

Така без отговор остава питането на ЕК какво точно ще предприемат българските власти. Вариантите са два.

Единият е пълна проверка на всичките 452 договора по ОПОС, като при установяване на нередности да се наложи финансова корекция независимо от това дали е произтекла вреда или не за ЕС.

Другият вариант е плоска финансова корекция на цялата програма. Това означава да загубим една част от парите, но да ни бъдат възстановени плащанията. Такъв подход бе избран при програма ИСПА заради корупционния скандал "Батко и братко", когато Орешарски в качеството си на финансов министър беше в управителния съвет на пътния фонд. За да бъдат пуснати 100 млн. евро за магистрала "Люлин", правителството на Станишев се съгласи на корекция от 600 000 евро, които България загуби.

Сега като премиер Орешарски все още не дава яснота какво ще предприеме и държи в напрежение десетки кметове и строителни компании, които ще понесат тежестта от спрените пари и евентуални санкции, ако се избере първият подход с пълен преглед на договорите.

Томислав Дончев: Скоро никой няма да иска еврофинансиране

"Ако продължавате да работите по същия начин, скоро не само няма да има налично финансиране, може да се окаже, че няма кой да управлява проектите и дори кой да кандидатства за парите", предупреди депутатът от ГЕРБ Томислав Дончев, който бе министър по еврофондовете в кабинета на Бойко Борисов.

Той заяви, че носи отговорност за всичко, което е направил и което не е успял заради недостатъчното време. "Това, което съм направил, ми дава повод да се гордея", каза Дончев.