ЕК съди България заради замърсяващи ТЕЦ-ове

За втори път Европейската комисия предявява иск срещу България пред Съда на Европейския съюз заради замърсяване на въздуха. Този път е за това, че в страната ни трайно се превишават пределно допустимите норми за замърсяване със серен двуокис, съобщиха от Брюксел в четвъртък.

През април 2017 г. страната ни беше осъдена заради прекомерното запрашаване на въздуха в редица общини и на страната ни бяха поставени изисквания за вземане на мерки за намаляване на фините прахови частици. През ноември 2018 г. стана ясно, че България е постигнала много малко за подобряването на качеството на въздуха и Брюксел ѝ даде два месеца срок да предприемане реални мерки, а не само такива на хартия или отново ще ни даде на съд, като този път ще иска налагането на глоба. Тогава екоминистърът Нено Димов прехвърли вината за това на общините, защото те не полагали усилия за намаляване на запрашаването.

Сегашният иск е заради замърсяването със серен двуокис (SO2). От Брюксел посочват, че най-скорошните данни за неговите емисии, които държавата е предоставила, показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи в България. Там са разположени дължавната ТЕЦ "Марица Изток 2", свързваната с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" и т.нар.американски електроцентали ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Последните две са единствените въглищни централи у, нас, които покриват всички европейски изисквания за пречистване н аизхвърляните от тях вредни емисии. 

В съобщението на ЕК се припомня, че от 2005 г. насам са в сила разпоредби на ЕС за пределно допустимите стойности и концентрацията на SO2 в атмосферния въздух. Те започнаха да се прилагат на България от присъединяването ѝ към ЕС на 1 януари 2007 г.

От Министерството на околната среда и водите обявиха, че вече се предприемат мерки и в резултат на тях от началото на 2019 г. значително са намалели превишенията на средночасовите норми за серен двуокис, регистрирани в Гълъбово. Те са били 19, докато през същия период на 2018 г. техният брой е бил 46.

Ведомството припомня, че поради неспазени нива на замърсяване със серен двуокис през 2009 г. ЕК стартира наказателна процедура срещу страната ни и тогава проблемните райони са били Перник, Гълъбово и Димитровград. Днес превишаването на нормите било само в община Гълъбово и това е заради "исторически наследената концентрация на четири големи горивни инсталации, разположени на малка площ във въгледобивния басейн "Марица Изток", обясняват от ековедомството.

В същото време автоматичните измервателни станции на въглищните централи в басейна сочели, че те спазват нормите за изхвърляни емисии, определени в техните комплексни разрешителни според изискванията на европейското законодателство.

От министерството допълват, че е била усъвършенствана и надградена Система за ранно предупреждение за прогнозиране на наднормено замърсяване със серен двуокис в района на Старозагорска област,. Тя включвала и варианти за намаляване на емисиите от всеки ТЕЦ и е въведена в експлоатация в края на март 2019 г.

Освен съдебния иск, Европейската комисия е решила да започне и няколко процедури за установяване на нарушения на европейското законодателство. Едното е за неизпълнени задължения по цифровия единен пазар. Страната ни не е приела правила на ЕС относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения.

България  също така е призована да въведе правилно в законодателството си правото на ЕС относно признаването на съдебни решения, с които се налагат наказания лишаване от свобода. Страната ни не е регламентирала взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода. Не е улеснена и социалната рехабилитация на осъдените лица. Ако до два месеца това не се случи, България може да бъде дадена на Съда на ЕС.

Страната ни има проблем и заради неприлагането на европейския регламент относно пазарната злоупотреба , изискващ гаранции за ефективността, прозрачността и надеждността на европейските финансови пазари.

Европейската комисия също така е изпратила две официални уведомителни писма на България относно налаганите от страната ограничения за предоставянето на услуги. Първото е за това, че чуждите охранителни фирми са изправени пред прекомерни административни разходи, които не се прилагат по отношение на местните доставчици. Например всички документи трябва да бъдат придружени от официален превод и е налице изискване временните трансгранични доставчици да имат адрес за кореспонденция в България. Освен това в българското законодателство не се вземат предвид изискванията, които чуждестранните доставчици на услуги вече са изпълнили в своята държава членка по произход.