ЕК ще финансира модернизацията на български и румънски въглищни централи

Създаването на два нови фонда за подпомагане на нисковъглеродните иновации, единият от които ще финансира и модернизацията на български и румънски въглищни централи, одобри Европейският парламент във вторник. Приет бе и проект на директива за затягане на ограниченията на ЕС за въглеродните емисии от индустрията. С това започва изпълнението на ангажиментите по Парижкото споразумение относно изменението на климата, съобщиха от Европарламента.

Единият от двата нови фонда ще подпомага модернизацията на енергийните системи в държави членки с по-ниски доходи. Евродепутатите затегнаха правилата за финансиране, за да може фондът да не се използва за проекти, предполагащи използване на въглища. Изключение от това изискване обаче се дава на България и Румъния, които ще имат възможност да използват фонда за инвестиции за модернизиране на централи за отопление на въглища (ТЕЦ).

"Иновационният фонд“ ще предоставя финансова подкрепа за подпомагане на възобновяема енергия, улавяне и съхранение на въглерод и нисковъглеродни иновационни проекти.

Одобреното ново законодателство за парниковите емисии е предварително договорено с министрите от ЕС. То ще ускори годишното намаляване на квотите за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), продавани на търг, които обхващат около 40% от парниковите емисии на ЕС. Предвижда се планираното от 2021 г. 1.74 на сто годишно намаление на пускането на пазара емисии да се увеличи на 2.2 процента като е възможно допълнителното повишаване, но най-рано ще се преразгледа тази възможност през 2024 г.;

Решено е да се удвои капацитетът на резерва за стабилност на пазара на СТЕ, за да се премахне излишъкът от квоти за емисии на пазара. При задействането му той ще абсорбира до 24% от излишъка на квоти през всяка от първите четири тръжни години, следователно цената им ще се покачва и ще се увеличава стимулът за намаляване на емисиите.

Бъдещото законодателство също така има за цел да предотврати "изместването на въглеродни емисии“, т.е. риска компаниите да преместят производството си извън Европа поради политиките за намаляване на емисиите. Секторите, изложени на най-голям риск, ще получат безвъзмездно своите квоти за СТЕ. По-малко застрашените сектори ще получат безвъзмездно 30%, посочват от ЕП.

"Схемата за търговия с емисии продължава да бъде крайъгълният камък на политиката на ЕС за борба с климатичните промени. Ние дадохме най-доброто от себе си, за да постигнем амбициозни подобрения. СТЕ има много критици през годините. Ние атакувахме много проблеми: от очевидно прекалено ниската цена на въглеродните емисии, през функционирането на пазара, до изключително сложния въпрос за постигането на баланс между природозащитните амбиции и защитата на европейската индустрия“, посочи докладчикът Джули Гърлинг (ЕКР, Великобритания).
 
"През следващото десетилетие ще действа обновена европейска схема за търговия на въглеродни емисии, която осигурява тяхното намаляване поне с 40% до 2030 г. и постигане по-високи цени на въглеродните квоти, но с едновременна силна защита на индустриите, изложени на риск от въглеродно преместване", коментира Владимир Уручев (ЕНП, България)

Той допълни, че в същото време десетте страни с доходи под 60% от средните за ЕС, включително България, ще бъдат подпомагани в прехода към нисковъглеродна икономика и енергетика от Фонд за модернизация (310 млн. квоти) и безплатни квоти по правилата за държавна помощ.

Петър Курумбашев (С&Д, България) посочи, че провежданата климатична политика на ЕС трябва да бъде в синхрон с увеличаване конкурентоспособността на нашата индустрията. "Това е изключително важно за страни като България, които са външна граница на ЕС и граничат с държави, които не са включени в схемата за търговия с емисии“, отбеляуза той..

Предстои официалното приемане на законопроекта от Съвета на ЕС и публикуването му в   Официалния вестник на Евросъюза.