Държавни и европари ще помагат за оцеляването на въглищните централи

Българското правителство е успяло по време на своето европредседателство да запише в евродирективи ключово за енергетиката ни задължение европейският бюджет да заделя от 2021 г. средства от еврофондовете и допълнително финансиране за засегнатите региони от прехода към нисковъглеродната икономика. Отделно е договорена възможност след 2020 г. част от държавните приходи в европейската търговия с парникови квоти да отиват за въглищните централи, за да могат те да покриват разходите си по начин, който да не се отразява драстично върху цената на електроенергията.

Това съобщиха зам.-министрите на енергетиката и на околната среда и водите Жечо Станков и Атанаска Николова по време на дискусия, посветена на справедливия енергиен преход в спазване на последните мерки на Европейската комисия, насочени към борбата с климатичните промени.

Пренасочване на "зелени" пари за "кафява" енергия

Николова посочи, че последните промени в еврозаконодателството, приети по времена българското европредседателство, позволяват част от приходите на държавата от продажба на спестени въглеродни газове да се използват за по-плавния преход на енергетиката към новите екоизисквания. Тепърва обаче ще се решава каква част от тези приходи, които досега се инвестираха в "зелени" технологии и възобновяеми източници, ще отива вече за въглищните централи, както и механизмите, по които ще се разпределят средствата между тях.

Явно това е едната от опциите, разглеждани от работната група към енергийното министерство, за спасяване на силно закъсалата финансово държавна ТЕЦ "Марица Изток 2". Както Mediapool писа, групата обсъжда част от постъпващите във Фонда за сигурност на електроенергийната система средства да се предоставят на държавната централа. Сега става ясно, че от такава възможност ще могат да се възползват и останалите ТЕЦ. Във фонда за първите шест месеца на 2018 г. от продажба на СО2 квоти са постъпили 287.862 млн. лв., което е повече от сумата, влязла за цялата 2017 г. – 254.551 млн. лв. Това се дължи на поскъпването на парниковите емисии от 6-8 евро на тон в началото на годината до 21-25 евро сега.

Механизмите за използване на емисионните приходи за работата на въглищните централи от 2021 г. все още не са детайлно разработени. "Но тази възможност трябва да се използва от България, която е силно зависима от производство на енергия от въглища", посочи Николова пред журналисти.

"Критериите за разпределянето им сега се дебатира, както и финансовата рамка за следващия програмен период. Затова е важно държавата да определи своите приоритетни проблеми, нуждаещи се от финансиране, и да предефинира инвестиционните си намерения в областта на енергетиката в Националния си план "Енергетика и климат" за периода до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.", коментира зам.-министърът на околната среда и водите.

Опция за еврофинансиране на иновации в ТЕЦ

Тя посочи, че е много важно България да участва със свои проекти за финансиране от одобрените през февруари 2018 г. от Европарламента два нови фонда за подпомагане на нисковъглеродните иновации. Единият от тях изрично ще финансира и модернизацията на български и румънски въглищни централи, но в посока тяхната екологизация и използване на парата при производството на електроенергия за отопление. "Иновационният фонд“ ще предоставя финансова подкрепа за подпомагане на възобновяема енергия, улавяне и съхранение на въглерод и нисковъглеродни иновационни проекти. По него българските въглищни централи също могат да кандидатстват за финансиране за намаляване на изхвърляните от тях газове и да се вместят в повишените европейски екоизисквания, според които от 2021 г. се въвеждат нови и по-високи тавани за пречистване на отделяните във въздуха вредни вещества.

Съгласно новия регламент засегнатите от него ТЕЦ могат да искат изключване от изискванията до 2030 г., ако анализи покажат, че необходимите за екологизацията им инвестиции ще имат много тежък ефект върху цената на произвежданата от тях електроенергия. Седем български въглищни мощности поискаха такава дерогация, но процедурата все още е на етап разглеждане на документите.

Дерогацията за въглищните централи ясна до края на годината

Николова обясни, че процесът има необходимост от допълнителни уточнения и време, тъй като за първи път се правят такива анализи. Изпълнителната агенция по околна среда, която трябва да се произнесе по всяко отделно заявление, ще има решения до края на 2018 г., което е доста преди крайния срок за даване на изключенията, каза още тя.

С тези решения ще се прецени за какъв период от време на централите се позволява да работят извън рамките на новоприетите и влезли в сила нови налични техники, позволяващи по-добро очистване на изхвърляните газове. Ако получат дерогация, ще могат да работят при сега покриваните от тях стандарти, обясни Атанаска Николова.

Неизвестността пред бъдещето на въглищните централи е изправило на нокти синдикатите, които смятат, че новите евроизисквания ще доведат до безработица и икономически колапс в региона на въглищния комплекс "Марица Изток". Кметицата на община Бобов дол Елза Владимирова се оплака, че регионът обезлюдява заради закриването на въгледобива и енергийните мощности на бизнесмена Христо Ковачки. "Едвам събрахме деца за една паралелка в първи клас. Транспортните фирми отказват да извършват превози в региона, защото не е рентабилно. Ходя да се моля на инвеститори къде ли не – дори в Турция. Стамен Янев (директорът на Българската агенция за инвестиции – б.а.) спря да си вдига телефона", оплака се Владимирова.

КТ "Подкрепа" се заканва да брани мощностите докрай

Профсъюзите очакват същото да се случи и в региона на Стара Загора, ако работещите там въглищни централи не получат дерогация и бъдат принудени да затворят след 2021 г,, ако не им се разреши изключение от правилата, или след 2030 г, ако им се даде такова.

"Мярката за справедливост е относителна. Европа иска с относителната ни бедност да плащаме за скъпи парникови емисии, от което няма смисъл", възмути се Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа". "Не мога да си представя какво са работили хората преди ледниковия период, за да го причинят", коментира той, поставяйки под съмнение климатичните политики на Евросъюза. Според него на база статистически данни до сто години назад не могат да се правят глобални изводи за влиянието на човешката дейност върху затоплянето на планетата. Манолев смята, че вместо да се оказва изкуствен натиск върху икономиката и да се налага харченето на пари за замяна на едни технологии с други е по-добре да се предприемат мерки срещу изсичането на горите и срещу създаването на продукти с планиран срок на живот.

"Понякога природата просто щраква с пръсти и избухва вулканът Ейяфятляйокутл и предизвиква неща, които човек не може да причини десетки години", посочи Манолов и се закани синдикатите да се борят с всички сили срещу затварянето на работни места заради европолитики.

По-умерената КНСБ иска визия за преход с ясно финансиране

Вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов бе по-умерен и посочи, че е важно при енергийния преход да има пътни карти с действията, които ще се предприемат в засегнатите от екоизисквания региони. "Работниците трябва да знаят каква е визията за бъдещето на района им и тази визия да е обвързана с финансиране", посочи той. Според него в изработването на националния план "Енергетика и климат" трябва да се включат възможно най-много партньори, за да се намери най-доброто решение за потърпевшите хора, фирми и региони. Той призова също така кръговата икономика да залегне сериозно в националната енергийна стратегия.

Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков преди това увери, че ведомството му работи по стратегията за устойчиво енергийно развитие и България е успяла да договори с европейските партньори при следващия бюджетен период да има възможност пари от еврофондовете да се използват за потърпевшите от енергийния преход региони. "Това означава, че в следващия си бюджет ЕС трябва да има конкретно финансиране за засегнатите държави", посочи той. Според него участието на възобновяемите източници в енергетиката, подобрената свързаност на енергийните пазари в Европа и беземисионната ядрена енергетика са важни за нисковъглеродната икономика.