Експерти предлагат по-строги правила за предписване на антибиотици

Да се обмислят по-строги правила за предписване и отпускане на антибиотици като мярка срещу задълбочаването на проблема с антимикробната резистентност. Около тази идея се обединиха експерти на кръгла маса "Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност" в понеделник. Основните проблеми при антибиотичната употреба у нас са два: безконтролното изписване на антибиотици в извънболничната помощ и използването на широкоспектърни антибиотици в болниците, които са евтини, но в много случаи – неподходящи.

Доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Центъра по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) коментира, че основният проблем е в извънболничната помощ, където е 80% от консумацията на антибиотици. Като тревожна тенденция той открои това, че България от страна със средно и под средното потребление на антибиотици в ЕС, вече отива на челни позиции и от 10-то-12-то място през миналата година се е изкачила до четвърто. Той припомни, че България единствена е увеличила консумацията на антибиотици в пандемията от Covid-19, докато другите държави бележат спад. По думите му не по-малък е проблемът в селското стопанство и животновъдството, където се употребяват повече антибиотици отколкото в хуманната медицина.

Електронни рецепти срещу свръхпредписването

Според него електронната рецепта би разрешила голяма част от проблемите с предписването на антибиотици в извънболничната помощ. Проблемът е, че в момента тя е задължителна само за реимбурсираните от НЗОК лекарства, но не и за останалите медикаменти с рецепта, които са на свободна продажба. Според Иванов, ако антибиотиците се включат в списък с лекарства, отпускани с електронна рецепта и срещу всеки антибиотик стои диагноза, ситуацията би се променила.

"Трябват рестриктивни мерки и то брутални", заяви Иванов.

Подобна теза застъпи и проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация. "Дигитализацията и електронните рецепти ще позволят в реално време да се види за даден период от време в една аптека като са проникнали по фактура N на брой опаковки антибиотик, колко рецепти има. Може да звучи много крайно, но според мен, проблемът с лекарствената зависимост у нас е много по-малък от проблема с антибиотиците. Щом може да има зелени рецепти и да се броят таблетки с бензодиазепини, ще може да се прави същото и за антибиотиците, защото мисля, че трябва да се въведе ред в тази сфера", коментира Момеков. 

Той посочи, че е против демонизирането на практиките у нас, защото България не е страната с най-нерационална антибиотична употреба, но все пак открои някои странни подходи като използването на антибиотични капки за очи в носа.

Педиатри изписват антибиотик при 37.9°C

"Ограничаването на употребата на антимикробни средства е много важно и важи особено за джипитата и за педиатрите", смята и проф. Николай Данчев, фармаколог и председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране.

Той цитира проучване отпреди три години, което показва, че педиатрите у нас предписват антибиотик при средна температура на детето 37.9°C. "И знаете ли къде са най-безстрашните педиатри, които изписват при 38.5 °C? Във Враца и Видин. А педиатрите в градовете с висши медицински институти са най-страхливи и най-бързо предписват антибиотици, което би трябвало да бъде обратното", посочи той.

Според него е нужно ограничаване употребата на мощните стратегически антибиотици като например пета генерация цефалоспорини.

Промяна в начина на предписване 

Данчев одобрява да се помисли и за промяна в начина на предписване на антибиотици.

"Ние сме издали 43 фармакотерапевтични ръководства и по инфекциозни болести, както и при другите заболявания, са посочени антибактериални средства за първа, втора и трета линия на лечение на дадено инфекциозно заболяване. Друг е въпросът, че лекарите не винаги спазват тези указания", коментира той. Той посочи, че има възможност някои лекарства да не могат да се предписват от личните лекари, както и в момента има антибактериални средства, които могат да се предписват само от специалисти, но не и от джипита.

Д-р Александър Колевски, началник на Централната лаборатория по микробиология в Александровска болница, заяви, че единственият начин да се удължи използването на антибиотичните средства за по-дълго време, е те да бъдат изведени на специален разрешителен режим и използването им в болничната помощ да е само по микробиологични показания след консултация с микробиолог.

"Съзнавам, че това е много трудно, но поне в болниците е постижимо за период от 5 години", посочи той. Според него антибиотиците не трябва да бъдат включени в клиничните пътеки, защото това ограничава избора на антибиотични средства. Според него те трябва да бъдат изведени като лекарствени средства на специален режим, със специален начин на финансиране и специални начини на изписване.

Проф. Тодор Кантарджиев също се обяви за контрол на изписваните антибиотици с електронната рецепта и изваждане на антибиотиците от клиничните пътеки, тъй като болниците гледат да намалят разходите си като купуват евтини антибиотици. Също така, според него, трябва да се помисли за по-стриктно придържане към фармакотерапевтичните ръководства.

Вирусологът проф. Радка Аргирова заяви, че антибиотичната резистентност вече е пандемия, а в последните 30 години почти няма нови антибитоции.

Директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова припомни, че България е сред четирите европейски страни, които още нямат национален план срещу антимикробната резистентност заедно с Полша, Естония и Литва. Нашият план е почти готов като документ, но трябва да се приведе в действие, което се пада на като задача на новото правителство.

Тя посочи, че проблемът с антибиотичната резистентност е комплексен и изисква комплексно решение на институциите, с фокус не само в хуманната медицина, но и в животновъдството и селското стопанство.

За приемането на националния план срещу антибиотичната резистентност призова и доц. Михаил Околийски, представител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас.