Електрониката пак е №1 в българския износ

Секторът със сравнително висока добавена стойност – електрониката и електротехниката, за трета поредна година е износен отрасъл №1 в България, става ясно от ежегодния анализ на експорта, изготвен от Българската стопанска камара.

Възходът на електрониката е от няколко години

През 2018 г. експортът на сектора е на стойност 3.6 млрд. долара и бележи ръст от 19%, което е доста над общия ръст на износа на страната – 6%.

"Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици", коментира авторът на анализа на БСК Веселин Илиев.

За периода 2014 – 2018 г. износът на стоки от сферата на електрониката и електротехниката бележи ръст от 10%, което е значително над ръста на световния внос – 4%.

В електрониката и електротехниката в България инвестират световни лидери като "Либхер", "АББ", "Сенсата", "Шнайдер електрик", "Мелексис", "Бер-Хелла", "Фесто", "Хюндай хеви индъстрис", "Вистеон". Една от ключовите стоки за износ са електрическите апарати за ниско напрежение. Произвеждат се също хладилници. Създава се и много индустриална електроника.

Медта и горивата са на топ позиции в експортната листа

В последните години електрониката измести традиционните стоки – лидери в експортната листа на България, каквито са медните руди и горивата. През 2018 г. медта е втората водеша експортна стока с обем от 2.9 млрд. долара, следвана от горивата – 2.8 млрд. долара. На четвърта позиция са "машини и апарати" – 2.6 млрд. долара. Тези четири групи стоки формират 36% от родния износ, посочва стопанската камара.

"Макар българският износ да отбеляза нов исторически рекорд през 2018 г. – 33.2 млрд. долара, България отстъпва позиции и е на 64 място сред всички износители в света (61 за 2017 г.). Ръстът на износа ни за 2018 г. спрямо 2017 г. е 6%, при ръст на световния внос 10%", пише още в анализа на БСК.

По оценки на камарата България е изнесла и стоки за отбраната за поне 777 млн. долара.

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2018 г. е катодната мед – 1.25 млн. щ. д., при спад в износа 3% спрямо 2017 г. Леките горива са на второ място с 1.09 млрд. щ.д., следва анодната мед с 1.08 млрд., средно тежки горива 1.01 млрд. и пшеница 0.759 млрд. щ.д. Тези 5 стоки формират 15.6% от износа.

Все още износът е предимно суровинен

По експертна оценка суровини и енергоносители формират 29-30% от износа.

Добре се представят износът на медикаменти, кабелни снопове за автомобилистроенето, маслодаен слънчоглед, части и възли за машини и апарати, руди на благородни метали.

Впечатление прави ръст от 113% на биодизел и тръби за газ – 228%, докато износът на електроенергия спада със 7%.

Увеличение в пазарния дял на външните пазари имат пшеницата, кабелните снопове, частите и възли за машини, биодизелът и тръбите за газ.

България е сред лидерите в износа на патешки дроб

България държи 24.5% от световния пазар на патешки черен дроб, което е втора позиция в света, сочи още анализът на БСК. Временно консервираните череши имат 19.7% дял, пшеницата за посев – 14.5%, патешкото месо – 13.3%, рудите на благородни метали 11.6%, маслодайният слънчоглед – 11.1%, анодната мед – 10.8%.

Необходимо е разнообразяване на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни.

Прекомерна концентрация има при износа на катодна мед – главно за Китай, Турция и Италия, на анодна мед – Белгия и Германия, кабелни снопове – Турция, Чехия, Германия, Франция и Словения, руди и концентрати от благородни метали – Германия, тръби за газ – Турция.

Най-важните пазари на България са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за над 46% от износа.

Стоките със сравнително висока добавена стойност в българската експортна листа са наситени интегрални платки, с които България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия. Такива са и компонентите за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти, изчислителни устройства, хладилници, фризери, някои фармацевтични и медицински изделия, оптични изделия, любителска радиотехника, ски, сноуборд, велосипеди.

"Нарасналата конкурентоспособност на България се дължи основно на международни компании у нас и по-малко на местни фирми", пише в анализа на БСК. Според него България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.

"В ход е ускорено технологично обновление, което все по-често се цели във външни пазари, отколкото в българския. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите", посочва още стопанската камара.