- Само към момента 60 проекта за критични суровини в Европа, идентифицирани като стратегически от Брюксел, са за 22.5 млрд. евро, а предвидените финансови инструменти от ЕК в тяхна подкрепа са 3 млрд. евро.
- Компаниите в бранша се сблъскват с нестабилни цени на суровините, високи разходи за енергия и оперативна дейност в Европа, дълги периоди за разработване на проектите и конкуренция от юрисдикции.
- Европа не може да изгражда кръгова икономика и същевременно да изнася ценните вторични суровини, от които собствената ѝ индустрия се нуждае. Стратегически ценният скрап трябва да остава на разположение в Европа като суровина за местните мощности за сортиране, претопяване и рециклиране.
Това коментира д-р Роман Щифтнер, заместник-председател на Euromines, в интервю за Mediapool. Тъй също така е генерален директор на EUMICON, както и главен изпълнителен директор на Австрийската асоциация за минно дело и стоманодобив, и има ясен поглед върху проблемите, предидвикателствата и възможностите през отрасъла.
Г-н Щифтнер, според данните на Euromines колко инвестиционни проекта в момента са блокирани в Европа поради административни и регулаторни причини и каква е приблизителната им стойност?
На първо място трябва да бъдем прецизни по отношение на наличните данни. Не съществува консолидиран общоевропейски регистър, който да ни позволява да посочим точен брой проекти и конкретна обща стойност на инвестициите, които в момента са възпрепятствани основно поради административни или регулаторни ограничения.
Широко цитирана оценка на индустрията установява, че 74% от разгледаните проекти за критични суровини в Европа са претърпели забавяния, като приблизително 45% от затрудненията при проектите се свързват с разрешителните процедури.
Подадените заявления по Акта на ЕС за критичните суровини обаче дават ясна представа за мащаба на проектите в Европа. В първия кръг на подбор Европейската комисия получи 170 заявления и призна 60 стратегически проекта - 47 на територията на ЕС и 13 извън него. Само проектите в ЕС представляват приблизителна инвестиционна необходимост от около 22.5 млрд. евро. При втория кръг на подбор бяха подадени още 161 заявления, като резултатите от него все още не са официално публикувани.
Следователно основният проблем не е липсата на геоложки потенциал или на проектни идеи. Проблемът е трудността на Европа да превърне перспективните находища и жизнеспособните индустриални проекти в разрешени, финансирани и изградени производствени мощности в срокове, които имат икономически смисъл.
Как това се отразява върху икономиката и зеления преход в Европейския съюз?
Критичните суровини са в основата на зеления и цифровия преход. Вятърните турбини, батериите, електропреносните мрежи, полупроводниците и електрическите превозни средства зависят от сигурните доставки на минерали и метали. Зеленият преход не означава отказ от суровини. Той означава преминаване към различна, и в много случаи по-материалоемка, суровинна база. Когато проектите се забавят, това се отразява върху цялата верига на стойността.
В момента Европа остава силно зависима от внос на редица стратегически суровини. Това създава уязвимост в момент, когато глобалната конкуренция за суровини се засилва. Ако Европа иска да постигне климатичните си цели и едновременно с това да запази силна индустриална база, тя трябва да си осигури надеждни и отговорни източници на суровини.
Казано просто: не може да има зелен преход без суровини, както не може да има устойчива и сигурна суровинна обезпеченост без инвестиции в европейския добив и преработка.
Кои са най-сериозните предизвикателства пред минните компании и как те се отразяват върху развитието на бизнеса?
Първото предизвикателство е предвидимостта на разрешителните процедури. Проектите в минерално-суровинната индустрия са обвързани с конкретното местоположение на находищата, капиталоемки са и са технически сложни. Те трябва да отговарят на високи екологични и социални стандарти - и това е напълно основателно.
Проблемът не е в самите стандарти. Той възниква, когато оценките се извършват последователно вместо паралелно, повтарят се или се тълкуват по различен начин от няколко институции, без координиран график. Един отговорен проект се нуждае от интегрирана процедура, компетентна единна точка за контакт и ясно решение, положително или отрицателно, в срок, който позволява проектът да бъде финансиран.
Второто предизвикателство е финансовата жизнеспособност на проектите. Компаниите са изправени пред нестабилни цени на суровините, високи разходи за енергия и оперативна дейност в Европа, дълги периоди за разработване на проектите и конкуренция от юрисдикции, които съчетават по-бързи разрешителни процедури със значителна държавна подкрепа. Статутът на стратегически проект е ценен, но сам по себе си той не финансира строителството. Необходими са и инструменти за споделяне на риска, подходяща инфраструктура и надеждни дългосрочни договорености за изкупуване на продукцията от европейски клиенти.
Третото предизвикателство е общественото приемане. Ранният и прозрачен диалог с местните общности е от съществено значение, както и осезаемите ползи за регионите, високите стандарти за безопасност и убедителните резултати по отношение на опазването на околната среда. Същевременно общественият дебат трябва да отчита факта, че съвременното общество зависи от минералните суровини.
Геоложката информация, проучванията, квалифицираната работна ръка, присъединяването към електропреносната мрежа, транспортната инфраструктура и достъпът до необходимите терени също са сред ограниченията. Тези предизвикателства засягат не само мините, а цялата верига от добива и обогатяването до рафинирането и рециклирането.
Промени ли се нещо за европейския минен сектор след обявените от Брюксел планове за ускоряване на разрешителните процедури за добив на критични суровини и създаване на фонд за критични суровини?
Да, политическата и регулаторната рамка се промени съществено. За първи път Актът за критичните суровини постави пред Европа измерими цели за 2030 г. по цялата верига на стойността: най-малко 10% от годишното потребление на ЕС да бъде осигурявано чрез добив в рамките на Съюза, 40% - чрез преработка в ЕС, и 25% - чрез рециклиране, като същевременно зависимостта от една отделна трета държава трябва да бъде ограничена до не повече от 65%.
Стратегическите проекти получават приоритетно третиране, единна точка за контакт и максимални срокове за разрешителните процедури от 27 месеца за добив и 15 месеца за преработка или рециклиране.
RESourceEU добави по-силен акцент върху практическото изпълнение: финансов хъб, близо 3 млрд. евро подкрепа от ЕС и Европейската инвестиционна банка за период от дванадесет месеца, Механизъм за суровините, който да свързва купувачи и доставчици, както и планове за създаване на Европейски център за критични суровини.
Важно е обаче това да бъде представено точно. Все още не става дума за един нов, самостоятелен фонд за критични суровини, нито за инструмент, ограничен единствено до минното дело. Това е пакет от инструменти за финансиране и координация, обхващащи цялата верига на стойността при критичните суровини.
Най-съществената промяна е политическото осъзнаване, че суровините са част от икономическата сигурност на Европа. Това, което все още не се е променило в достатъчна степен, е практическата среда, в която работят много компании.
Истинското изпитание е прилагането на практика от държавите членки: осигуряване на достатъчно и подходящо квалифициран персонал в компетентните органи, провеждане на оценките паралелно, а не последователно, последователно прилагане на правото на ЕС и вземане на решения за финансиране, докато проектът все още е икономически жизнеспособен. Определянето на срокове за процедурите по издаване на разрешения е полезно, но само по себе си наличието на срокове няма да доведе до изграждането на мина или преработвателно предприятие.
Според Вас достатъчни ли са плановете на Брюксел да мобилизира 3 млрд. евро през 2026 г. за стратегически проекти в областта на суровините, за да бъдат постигнати резултати в краткосрочен план?
Мобилизирането на близо 3 млрд. евро е важна стъпка, но само по себе си няма да бъде достатъчно. Само първите 47 стратегически проекта на територията на ЕС изискват инвестиции, оценявани на около 22.5 млрд. евро. Освен това обявената сума не представлява единен фонд за добив, а комбинация от финансови инструменти на ЕС и Европейската инвестиционна банка, обхващащи цялата верига на стойността при критичните суровини.
Затова решаващият въпрос е доколко ефективно тази публична подкрепа ще успее да мобилизира частен капитал. В краткосрочен план успехът не трябва да се измерва с нови производствени обеми, тъй като минните проекти изискват дълги срокове за реализация. По-важният показател е дали достатъчно напредналите проекти достигат до окончателно инвестиционно решение и започват реално строителство.
Ако финансирането бъде добре насочено и средствата се предоставят бързо, те могат да имат значителен мултиплициращ ефект. Ако достъпът до тях остане фрагментиран и бавен, въздействието им ще бъде ограничено.
Предвидим годишен механизъм за финансиране би подпомогнал привличането на частен капитал и би ускорил стратегическите проекти по цялата верига на стойността – от проучването и добива до преработката и рециклирането.
Ще постигнат ли планираните от Европейската комисия ограничения върху износа на определени ключови потоци отпадъци, чиято цел е те да бъдат рециклирани в рамките на Европейския съюз, целта за укрепване на доставките на критични суровини, необходими за европейската индустрия?
Те могат да имат важен принос, но само ако бъдат прилагани целенасочено. Европа не може да изгражда кръгова икономика и същевременно да изнася ценните вторични суровини, от които собствената ѝ индустрия се нуждае.
Алуминият ясно илюстрира проблема: през 2024 г. ЕС е изнесъл около 1,2 млн. тона алуминиев скрап, приблизително 80% от който е бил предназначен за Азия. Стратегически ценният скрап трябва да остава на разположение в Европа като суровина за местните мощности за сортиране, претопяване и рециклиране.
Затова трябва да ограничим нежелания отлив на скрап към трети държави чрез пропорционални мерки, съобразени със спецификата на отделните материали - например експортни такси или сходни защитни механизми, съчетани с по-строг контрол и противодействие на неправилното класифициране на материалите.
Същевременно Европа трябва да осигури конкурентни цени на енергията и инвестиционни условия, които да позволяват тези материали да бъдат преработвани в рамките на ЕС. Ограниченията върху износа сами по себе си няма да гарантират суровинната сигурност на Европа, но могат да помогнат европейският скрап да се превръща в добавена стойност за европейската индустрия.
Послание послучай Дена на миньора
По повод Деня на миньора отправям най-сърдечни поздравления към Българската минно-геоложка камара за нейната 35-годишнина. България има важен принос за суровинната сигурност на Европа, а Камарата осигурява силен глас на българската индустрия на европейско равнище.
Европа твърде често обръща внимание на минералните суровини едва когато започнат да не достигат. А зад всеки електропровод, мост, болница, автомобил и център за данни стоят суровини, които някой трябва да проучи, добие, преработи и рециклира.
Хората, които вършат тази работа отговорно, заслужават признание, а нашата индустрия заслужава политическа и регулаторна среда, в която устойчивостта, конкурентоспособността и сигурността на доставките се допълват и укрепват взаимно.
Ключови думи
подкрепете ни
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
