- Едва 5 процента от територията на страната е детайлно изследвана за подземни богатства, а и тези данни трябва да се актуализират.
- България има добра изходна позиция със сегашния добив на суровини и добре развити технологии, но не ги използваме адекватно.
- Минният бранш иска да види суровинната политика като траен национален приоритет, а не като политика на конкретно управление.
Това са част от акцентите в интервюто на изпълнителния директор на Българската минно-геоложка камара Иван Митев за Mediapool. Според него икономическитя принос на добивната индустрия е значителн опо-широк от коментираните концесионни възнаграждения, които плаща на държавата и общините, където развива дейност.
Г-н Митев, ясен ли е вече ефектът върху българските компании от приетото в началото на 2026 г. увеличение на концесионните възнаграждения за добив на подземни богатства?
Новата методика се прилага от началото на 2026 г. и са необходими достатъчно данни, за да се види реалното ѝ отражение върху финансовите резултати, инвестициите и конкурентоспособността на предприятията. Още повече че тя е прогресивна - при по-благоприятни пазарни условия и по-висока рентабилност нараства и концесионното възнаграждение. Затова ефектът трябва да се оценява за по-дълъг период и при различна пазарна конюнктура.
Важно е обаче този разговор да не се свежда единствено до размера на концесионното възнаграждение. Икономическият принос на добивната индустрия е значително по-широк. Преките плащания към държавата под формата концесионни възнаграждения, корпоративен данък и осигуровки надхвърлят 320 млн. евро годишно. Отделно секторът генерира възнаграждения, инвестиции и поръчки към български доставчици, като общият финансов принос към икономиката надхвърля 2 млрд. евро годишно. Само през 2025 г. концесионните възнаграждения с еднократната допълнителна вноска плащанията достигат около 150,3 млн. евро. Това показва, че когато оценяваме финансовата тежест върху сектора, трябва да гледаме цялата картина, а не отделен елемент от нея.
Как изземането на допълнителен финансов ресурс от ангажираните в бранша кореспондира със забавените досега процедури по одобряване на разрешителните за нови проучвания на суровини?
Не кореспондира. Двата въпроса трябва да се разглеждат като част от една и съща политика. Ако държавата очаква по-голям принос от добива, тя трябва паралелно да осигурява условия за развитие на ресурсната база, а това започва с проучванията.
Забавянето на разрешителните на практика отлага първата стъпка към установяване на нови находища и бъдещи инвестиции. Това е особено важно на фона на нарастващата зависимост от внос. През 2025 г. България е внесла минерални суровини и продукти за 10.4 млрд. евро - с 11% повече за година и около 200% повече за десетилетие, при износ малко над 5 млрд. евро. В същото време част от собствения ресурсен потенциал остава недостатъчно проучена.
Колко назад, в сравнение с останалите държави в Европа, е България в надпреварата за суровини?
Европа като цяло закъсня с осъзнаването на суровинната си зависимост. Десетилетия наред значителна част от добива и преработката беше изнесена извън ЕС, а необходимите суровини се осигуряваха чрез внос. Днес този модел се променя, защото зеленият преход, дигитализацията и отбранителната индустрия увеличават потреблението именно на материали, при които Европа е силно зависима от трети държави.
България има добра изходна позиция - действащ добив на метали, развита индустрия, технологичен опит и собствен минерално-суровинен потенциал. Проблемът е, че не използваме достатъчно това предимство. Едва около 5% от територията на страната е детайлно проучена, а значителна част от наличната геоложка информация е събирана преди десетилетия и трябва да бъде актуализирана със съвременни методи.
Изоставането ни е най-вече в темпото. След приемането на Акта за критичните суровини редица европейски държави вече актуализират геоложките си данни, определят национални приоритети и развиват стратегически проекти. Европа ускорява и ако България запази досегашната скорост, разликата ще се увеличава. При суровините загубеното време се наваксва трудно, защото между проучването на един ресурс и евентуалното начало на добив могат да изминат много години.
Оптимист ли сте, че правителство със стабилно парламентарно мнозинство и дълъг хоризонт на управление може да разработи адекватна стратегия за критичните суровини, за да се навакса с важните за обезпечаването на зеления преход проекти за добив?
Стабилното управление безспорно създава по-добри условия за провеждане на дългосрочни политики. Но в случая по-важно е друго - стратегията за суровините не трябва да зависи от конкретно правителство или парламентарно мнозинство. Необходима е институционална приемственост, тъй като секторът изисква дългосрочни инвестиции и стабилност отвъд един мандат.
България трябва да следва ясна, дългосрочна стратегия за ресурсната си база, независима от политическите промени, тъй като суровините са ключови за индустриалната конкурентоспособност, енергийния преход и сигурността на доставките. Затова бихме искали да видим суровинната политика като траен национален приоритет, а не като политика на конкретно управление.
Смятате ли, че България трябва да дефинира кои да са стратегическите ѝ суровини и защо? Как, според бранша, трябва да изглежда подобен списък и какви да са целите му?
Категорично да. България трябва да определи стратегическите си суровини, защото без ясни приоритети не може да се води ефективна суровинна политика. Те трябва да стъпват едновременно на нуждите на икономиката и на реалния ресурсен потенциал на страната. Това е още по-важно при нарастващата зависимост от внос, която наблюдаваме.
Не можем да добиваме всичко, но е икономически неоправдано да задълбочаваме зависимостта там, където имаме собствени ресурси - особено при суровини, ключови за енергетиката, индустрията, технологиите и отбраната, каквито са медта, мангана, волфрама и урана, както и други ресурси с доказан или потенциален принос за България. За всяка суровина трябва ясно да е обосновано защо е стратегическа и какво е нейното значение за дългосрочното развитие на икономиката. Най-важното е стратегическият статут да има реално съдържание - приоритет при проучванията и съкратени административни срокове. В противен случай той остава формален. Това е и логиката на европейския Акт за критичните суровини.
Как оценявате възможностите за рециклиране на България като потенциален източник на важни за индустрията материали и влагането им във веригата на нови доставки?
Рециклирането има потенциал, но не може самостоятелно да реши въпроса със суровинното обезпечаване. То може да намали нуждата от първични суровини, но не я елиминира. Но тук има едно важно ограничение. Рециклирането може да върне в производството само материал, който вече е бил произведен, използван и е достигнал края на жизнения си цикъл. При растящо потребление на метали наличните количества вторични суровини няма как да бъдат достатъчни, за да покрият цялото търсене.
Добивната индустрия е една от най-енергоемките, но много от дружествата в бранша инвестират в собствени ВЕИ – как това се отразява върху резултатите им?
Това вече е ясна тенденция в сектора. Все повече компании изграждат собствени фотоволтаични мощности и използват произведената електроенергия за нуждите на производството си. При високо енергийно потребление ефектът е пряк, защото част от енергията се осигурява вътрешно, разходите за електроенергия намаляват, а въглеродният отпечатък се свива.
По-важното е, че тези инвестиции показват реалната трансформация на добивната индустрия. Декарбонизацията не е абстрактна цел, а резултат от конкретни действия за повишаване на енергийната ефективност, собствено производство на енергия и модернизация на оборудването и процесите. Това е ключово и за конкурентоспособността. Минните компании не влияят на международните цени на суровините, но могат да оптимизират разходите си. Собствените ВЕИ са един от инструментите за това те да намаляват енергийната интензивност и да повишават дългосрочната устойчивост на предприятията.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
