Европарламентът обвърза парите на ЕС с върховенството на закона

Европейският парламент очаквано одобри специалния регламент за защита на средствата на ЕС от злоупотреби в държави, които нарушават принципите на правата държава. Предвидено е регламентът да влезе в сила от 1 януари 2021 година.

Съгласно новите правила плащанията от бюджета на ЕС могат да бъдат задържани за държави, в които установените нарушения на принципите на правовата държава излагат на риск управлението на средствата на ЕС. Идеята е, крайните бенефициенти на парите да не стават потърпевши от нарушенията на властите.

Производството за нарушения на правото се заседейства от Европейската комисия срещу правителство на държавата членка. Ако проучването докаже, че проблем има, ЕК може да намали или замрази плащанията за тази държава членка от бюджета на ЕС. След това Съветът на ЕС ще разполага със срок между един и три месеца, за да приеме предложените мерки с квалифицирано мнозинство.

ЕП съкрати максималния период на санкциите до максимум 7—9 месеца, като предложението на Съвета на ЕС беше за срок от поне една година.

Регламентът ще се прилага не само при пряка злоупотреба със средства на ЕС, като например случаи на корупция или измама. Той ще важи и при системни нарушения на основни ценности, които всички държави членки са призвани да зачитат - като принципите на демокрацията или независимостта на съдебната система

В регламента е предвидена специална разпоредба, която изяснява възможния обхват на нарушенията, чрез изброяването на примери като заплахи за независимостта на съдебната власт, нежелание за поправяне на властови произвол и ограничаване на правните средства за защита.

За да се гарантира, че крайните получатели, които разчитат и зависят от подкрепата на ЕС, няма да бъдат наказани заради своите правителства, те ще получат пряк достъп до ЕК чрез специална онлайн платформа. През нея ще могат да си осигурят необходимите суми. Това ще важи за студенти, земеделски стопани или неправителствени организации.

ЕК има право да извършва и финансови корекция, като намали следващия транш от подкрепата на ЕС за съответната държава.

"Ние се справихме. Сега това е закон. Едностранна декларация не може да промени този факт. Режимът на обвързаност с условия ще ни позволи да контролираме съмнителни планове за прилагане на средствата на ЕС в противоположност на ценностите на ЕС", каза съдокладчикът по регламента Петри Сарвама (ЕНП, Финландия).

Другият докладчик Ейдер Рубиал (С&Д, Испания) допълни, че ЕС не е заведение с "меню по избор", където някой може да гледа само интересите, без да изпълнява задълженията си.

" Това е общност, основана на общи ценности, която държавите членки и гражданите трябва да отстояват. Механизмът, обвързващ бюджета на ЕС със зачитането на принципите на правовата държава, който бе приет днес, е голямо постижение за Парламента", коментира испанката.

Всички са доволни

Преди седмица Унгария и Полша премахнаха ветото си върху бюджета на ЕС след политическата декларация на лидерската среща. Двете държави получиха политически гаранции, че ще могат да могат да поискат становище от Съда на ЕС за всяко едно решение на Европейската комисия да блокира еврофондовете при установяване на нарушения. Така Варшава и Будапеща декларираха двойна победа.

Източници от Брюксел обясниха пред Mediapool, че няма конфликт между приетия от Европейския парламент регламент и решението на лидерите на ЕС. Заключенията от лидерската среща не променят нищо от законодателната рамка на регламента за върховенството на закона. Те дават уверения на Полша и Унгария, че могат да се възползват от право, което те така или иначе имат – да искат становище от Съда на ЕС по текуща наказателна процедура.

Така Полша и Унгария получават политическа възможност да излязат елегантно от ситуацията с ветото си върху бюджета на ЕС, без да обявят през избирателите си, че са отстъпили от принципите си, за да вземат парите на ЕС. В същото време групата на “пестеливите“, водена от Нидерландия, също получи това, което искаше, защото се премахва необходимото досега единодушие за налагане на санкции.

Новият регламент развързва ръцете на Европейската комисия, която има право да приеме и собствена методология за извършване на проверките за върховенството на закона в страните-членки.

Приемането на решения с квалифицирано мнозинство е значително по-лесно от сегашното условие за пълно единодушие. ЕК има на своя страна прецедент с мигрантската криза. Решението на ЕК за оказване на помощ на Италия и Гърция чрез разпределя на мигрантите по квоти измежду страните бе прието с квалифицирано мнозинство от страните-членки, защото го позволяваше Лисабонския договор. Така бяха преодоляни възраженията на някои централноевропейски държави.