Европейският съюз получи Нобеловата награда за мир

Дискусии в социалните мрежи спи ли Бойко Борисов по време на церемонията

Европейският съюз официално получи Нобеловата награда за мир заради превръщането на Европа "от континент на войни в континент на мир".

 

На специална церемония в Осло председателят на норвежкия Нобелов комитет Торбьорн Ягланд връчи приза на тримата лидери на ЕС - президента на Европейския съюз Херман Ван Ромпой, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателя на Европейския парламент Мартин Шулц.

 

Паричната награда в размер на около 930 хиляди евро ще бъде вложена в проекти за помощ на деца в конфликтни зони.

 

Церемонията бе уважена от десетки държавни лидери, сред които и българският премиер Бойко Борисов. Официалният запис на церемонията показа Борисов на първия ред, свел глава надолу. Кадърът доведе до дискусии в социалните мрежи дали българският премиер си почива, притворил очи, или се занимава с мобилния си телефон. В друг кадър се вижда, че по време на церемонията премиерът се занимава с телефона си, а холандският му колега Марк Руте хвърля поглед да види какво точно прави Борисов.

 

Лидерите на ЕС обещаха да продължат "да се борят за траен мир, свобода и справедливост" и да защитават единната европейска валута

 

Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой заяви, че иска да отдаде почит на "всички европейци, които мечтаха за континент, който е в мир със самия себе си, и на онези, които ден след ден превръщат тази мечта в реалност".

 

"Разбира се, мирът е можел да дойде в Европа и без Съюза. Може би. Никога няма да разберем. Но мирът никога нямаше да бъде със същото качество. Траен мир, не ледено прекратяване на огъня. Лично за мен това, което прави мира в Европа толкова особен, е помирението. В политиката, както и в живота, помирението е най-трудното нещо. То е отвъд прошката и забравата или простото обръщане на страницата", заяви още Ромпой.

 

Председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу от своя страна призова за намеса в Сирия. "Нека да го заявя от тук, днес: настоящата ситуация в Сирия тежи на съвестта на целия свят и международната общност е длъжна да се обърне към нея", заяви Барозу. 

 

"Днес един от най-видимите символи на единството ни е в ръцете на всеки. Това е еврото, валутата на нашия Европейски съюз. Ние ще го подкрепяме", каза още Барозу. 

 

Председателят на Нобеловия комитет Турбьорн Ягланд заяви, че комитетът "искаше да припомни какво означава ЕС за мира в Европа". "Това, което постигна този континент е наистина фантастично, от континент на войната той стана континент на мира", каза Ягланд и призова ЕС "да съхранява постигнатото".

 

Премиерът Бойко Борисов пък акцентира на това, че "българският народ, като част от Европа, е бил оценен с усилията си за мир". Той коментира пред агенция "Фокус", че това е едно изключително признание за народите от Европейския съюз, в това число и за българския народ.

 

Решението да се присъди Нобеловата награда за мир на ЕС породи критики на някои места. Трима бивши Нобелови лауреати за мир, сред които южноафриканският архиепископ Дезмънд Туту,
оспориха решението. Те написаха в отворено писмо, че "ЕС не е "поборниците за мир", които Алфред Нобел е имал предвид".

 

Дори на церемонията, която се предполага да ги почете, 27-те не си свериха часовниците - половин дузина европейски лидери отклониха поканата за Осло, и то не винаги заради натоварен
график, отбелязва АФП. Сред важните отсъстващи бяха британският премиер Дейвид Камерън, който не е сред най-големите евро-ентусиасти и изпрати на свое място вицепремиера Ник Клег, както и известният
евроскептик чешкият президент Вацлав Клаус.


"Смятам, че отсъствието на Клаус и Камерън е логично. За какво да идват хора, които не искат ЕС? Уважавам това повече от присъствието им, което може би щеше да е малко лицемерно", заяви
председателят на Европейския парламент Мартин Шулц пред Франс прес.

 

През последните три години Нобел за мир получиха личности от три различни континента.

 

През 2009 наградата бе присъдена на американския президент Барак Обама, година по-късно – на китаеца Лю Сяобо, а през 2011 – на либерийките Елън Джонсън Сърлийф и Лейма Гбуе и на йеменката Тауакол Карман.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?