Филип Димитров: СДС трябва да покаже нови хора

Г-н Димитров, обявихте, че не можете да бъдете посланик на президента Първанов. Това означава ли, че бихте се върнали към политиката?

Смятам да си изкарвам прехраната, без да постъпвам на партийна или държавна работа. От друга страна, намирам за много важно да разберем какво точно се случи и защо вместо всички да са по-щастливи, както искахме, има хора, които се чувстват по-онеправдани от преди. Решен съм да търся и да намеря отговора на този въпрос.

Твърди се, че може отново да оглавите СДС. Мислили ли сте за такава възможност? Смятате ли, че има шанс Иван Костов да ви подкрепи, след като първоначално застана зад Екатерина Михайлова?

Няма да оглавявам СДС и няма да заемам партийни позиции. Аз съм бил председател на СДС и премиер на България. Ако гласът ми не се чува и без да съм член на ръководства, значи или не съм го пуснал на подходящото място, или въобще не заслужава да бъде чут. Катя Михайлова ще има подкрепата ми.

Кои са според вас личностите, които могат да изведат СДС от кризата?

Да се твърди, че СДС ще си върне за два-три месеца подкрепата, която имаше в края на 1992 г. и особено в началото на 1997 г., е нереалистично. Но ние можем да постигнем много, ако ясно покажем, че ни интересува, какво мислят хората, които избират. СДС се нуждае от разумно ръководство, което не си поставя свръхамбициозни задачи и не се държи, като че ли иска всичко обратно, и то точно в същия момент. Трябва да се даде възможност да се покажат наяве хора, които без съмнение и сега са в редиците ни, но не са имали възможност да се изявят. И което е според мен много важно, трябва да се опитаме да дадем на тези, които ни поддържаха докрай, сигурността, че не ги изоставяме, че мислим за тях и че искаме след време да се върнем във властта заради принципите и за да им дадем това, в което вярват, а не защото просто обичаме да сме на власт.

Как преценявате състоянието на СДС? Как ще се отразят на съюза напускането на Софиянски и изключването на Бакърджиев ?

Състоянието на съюза не е леко, защото сме загубили доста доверие и трябва тепърва да го възвръщаме. Не бих сравнявал значението на напускането на Стефан Софиянски и на Евгений Бакърджиев. Каквито и възражения да е предизвикал Софиянски, той има репутацията на човек, който си върши работата и който може да покаже резултати. Репутацията на Евгений Бакърджиев е сериозно опетнена.

Грешка ли беше превръщането на СДС в партия? Беше ли възможно СДС да запази коалиционния си характер и възможно ли е сега да бъде потърсена нова организационна формула? Може би проблемът на СДС е в структурата...

СДС стана партия още в началото на 1995 г. и това беше разумно. Неразумни, както винаги съм посочвал, бяха решенията от 15 февруари 1997 г. Те не направиха СДС партия, но успяха да удушат вътрешната инициатива. Създадоха илюзията за повече контрол от ръководството, но както неизбежно става в такива случаи, предоставиха контрола на христобисеровци и евгенийбакърджиевци. Не съм сигурен, че в момента могат да се правят големи организационни промени. Затова подчертах, че е необходимо разумно, толерантно и без болни амбиции ръководство.

Напоследък като десни се определят доста партии: НДСВ, формациите на Бонев, на Софиянски, на Бакърджиев... Какви според вас трябва да бъдат отношенията на СДС с всяка от тях?

Не одобрявам отцепването на партии от СДС. Но мисля, че ако все пак някой от отцепилите се оцелее, трябва да му се даде лице да се върне назад, както направихме с покойния Стефан Савов. Признавам, че тогава изпитвах силно раздразнение, но както е добре известно, посочих, че наследникът ми ще трябва да намери формата за връщането им към някакво единодействие.

Как преценявате сега опита на президента Петър Стоянов да приближи чрез кампанията си СДС и НДСВ?

НДСВ е разнородно явление. Сигурно в него има достатъчно почтени и неозлобени хора, с които би било разумно да се сближаваме.

Защо СДС не съумя да се възползва от връщането на Симеон Втори в България? Късно ли е за партньорски отношения между СДС и НДСВ?

Не съм сигурен, че разбирам въпроса ви. В два последователни избора хората гласуваха срещу установеността и затова първия път избраха Симеон Сакскобургготски срещу СДС, а втория - напук и на него - Георги Първанов. Оттук нататък предстои да преглътнем този факт и да потърсим решение. Това ще стане не чрез сключване на формални договори, а като стане ясно, че ни е важно какво мислят и какво чувстват хората, които живеят и ще живеят в България.