Финансовите катаклизми стесняват опциите пред следващия президент на САЩ

Понякога събитията променят президентската кампания. Понякога те променят света, който кандидатите смятат да управляват.

Земетръсът на Уол Стрийт тази седмица е е толкова голямо събитие, че направи и двете. Много приказки се посветиха на това как трусовете на пазара влияят на кампанията – дали помагат на сенатор Барак Обама, като подсилват посланието му за промяна, дали сенатор Джон Маккейн си нанесе удар, когато първоначално заяви, че фундаментите на икономиката остават здрави и т.н.

Ето я истинската реалност: Кризата, дори да не се е разгърнала напълно, означава, че следващият президент – това ще бъде президентът Обама или президентът Маккейн – ще влезе в офиса си с белезници на ръцете. С всеки изминал ден, докато реалните и психологическите последици от кризата нарастват, опциите пред бъдещия президент се свиват.

Вътрешнополитическите задачи на следващия президент се смаляват. Никой, никъде, не знае каква част от финансовото бреме федералното правителство пое през последните няколко седмици, но цената по спасяването на "Фани Мей", "Фреди Мак" и AIG – без да споменаваме потенциалната цена за оздравяване на американските автомобилопроизводители, което изглежда все по-вероятно – могат убедително да стигнат стотици милиарди.

Правителствените разходи по спасителните операции може да се окажат не толкова тежки, каквито мрачни прогнози се правят днес, всичко зависи от развитията на пазарите. Без значение. Който изготвя нов икономически план за новата администрация, която встъпва през януари, няма да посмее да заложи на розов сценарий.

Вместо това, когато облаците са толкова тъмни, отделяш пари за покупка на чадъри и това е, което следващият президент ще трябва да прави. Другото, за което той може да е искал да харчи пари, ще трябва да почака. Може ли например правителството да поеме разходите за огромна част от националната здравно-осигурителна система, както и за финансовата система точно сега?

Увеличението на данъците е нещо, което по-трудно ще се продава. Сенатор Маккейн е прав: Период на разклатена икономика е лош момент да се говори за нарастване на данъците. А икономическите, както и пазарните показатели, все още ще са неустойчиви през януари заради шоковете, които изпитват сега. Това създава проблем за предложението на сенатор Обама за увеличение на данъка върху печалбата.

Но в тази ситуация е проблематично и намаляването на данъците. Макар че съкращаването на данъците като начин за съживяване на забавената икономика има смисъл, сумата на данъчните постъпления, които събира бюджетът, също ще е от голямо значение – особено ако подозрително нарастващ брой китайски и световните финансови институции продължат да заемат пари за финансиране на американските разходи.

Може ли правителството да си позволи едновременно да спасява финансови гиганти и да поема риска със собствените си приходи, което би станало, ако се елиминира алтернативният минимален данък, както предлага сенатор Маккейн? И дали нуждите на правителството от пари сега не са твърде големи? Във всички случаи подходът на следващия президент към данъците става по-комплициран.

Федералният дефицит ще стане по-голям от бележките под линия в плановете на следващия президент. През последните години никой не се притесняваше особено за дефицита. Конгресът наскоро отчете, че той се е удвоил през тази фискална година до 407 милиарда долара и ще нарасне до 438 милиарда догодина. Това все още е около 3% от Брутния вътрешен продукт, наполовина повече от окаяните дни в началото на 1980-те години.

Всичко това обаче е преди да са включени в сметките "Фани Мей", "Фреди Мак" и AIG, както и всякакви допълнителни разходи за поколението от "бейби-бума", което сега върви към здравно и социално осигуряване. Правителството може и да се размине с кошмарен сценарий на предстоящите разходи, но психологически и политически размерът на дефицита оттук нататък ще изисква по-голямо внимание.

Някой да иска да говори в тази ситуация и за приватизация на социалното осигуряване? Едва ли.

Мегавъпросът – каква е ролята на американското правителство в националната икономика?- не е просто на масата, а в центъра ѝ. Следващата администрация ще трябва да реши не само какви финансови фирми правителството трябва да притежава и управлява, но какъв контрол ще упражнява. Това са въпросите, пред които е била изправена страната в периода на Голямата депресия и в по-малка степен по време на спестовно-кредитната криза през 1980-те, но те се връщат с удивителни знаци и ще се стоварят на новия президент.

Сенатор Маккейн започна да коментира темата в четвъртък, когато в своя реч призова за създаване на нова агенция – тръст на ипотечни и финансови институции, който да идентифицира и укрепи слабите финансови институции.

Обаче възниква още по-голям въпрос пред следващата администрация. След избирането на Роналд Рейгън за президент през 1980-те и неговата нарастваща защита на свободните пазари, се възцари дълъг период, в който доверието на американците към правителството като двигател за решаване на проблемите спадна, докато доверието им в пазарите като такова средство нарасна. Дали събитията от 2008 г. ще поставят началото на обратната тенденция?

Въпросът стига до самите отношения между обществото и частния сектор. Следващият президент не може да отговори сам на този въпрос, но той ще трябва да ръководи страната в намирането на отговор.

*Публикуваме статията с незначителни съкращения