Фондът за влоговете търси заем да се издължи на кабинета

Фондът за гарантиране на влоговете в банките търси кредит, за да върне част от средствата, осигурени от държавата за изплащането на депозитите до 196 000 лв. в КТБ. Парите за попълване на фонда - 2 млрд. лв., бяха набавени чрез държавен заем за общо около 3 млрд. лв. от 4 международни банки. Не е ясно каква сума от него ще бъде върната, от коя банка ще е и кога ще бъде осигурена.

Ясно е, че погасената от фонда сума ще се използва за попълване на държавния резерв.

Това обявиха вчера министърът на финансите Владислав Горанов и председателят на фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков, които отчетоха в четвъртък как върви изплащането на защитените депозити в КТБ.

"Преговаряме с международни финансови институции за кредит, за който ще получим държавна гаранция", обясни Миленков. Той не каза с кои банки се преговаря и каква ще е сумата. Обясни само, че заемът ще е държавно гарантиран. Финансовият министър Горанов допълни, че гаранцията ще е в рамките на разписаното в държавния бюджет. В него за фонда са предвидени до 900 млн. евро.

Сумата, която фондът ще върне, няма да се използва за погасяването на държавния дълг от 3 млрд. лв., изтеглен в края на миналата година. Според условията му кредитът трябва да бъде върнат до средата на годината с възможност за удължаване с още 6 месеца. "Парите от фонда ще останат във фискалния резерв", каза финансовият министър Горанов. Още при договарянето на заема от 3 млрд. лв. от Министерството на финансите съобщиха, че той ще се връща с нова емисия облигации на международните пазари. Първата част от планираната външна емисия ще е е през първата половина на годината, а втората - през есента, обясни в четвъртък Горанов без повече подробности.

Фондът за гарантиране на влоговете преговаря с международни финансови институции за осигуряването на кредитни линии, които да се използват в случай на нужда да се попълни бюджетът му. По правило основният източник на средства за това са вноски от търговските банки.

Повечето пари от КТБ остават в банките

Председателят на фонда отчете, че до момента са изплатени 90% от гарантираните депозити в КТБ или общо 3.250 млрд. лв. 91 300 вложители са се разпоредили с парите си, а само 2% от защитените депозити са изтеглени кеш. Другите са останали в банковата система. Най-много вложители са се разпоредили с парите си в първите дни от изплащането, което започна на 4 декември. Хората, които все още не са потърсили вложенията си, имат още около 5 години, за да го направят.

"Прочели сме си урока от случая с КТБ", коментира финансовият министър и припомни, че ще бъдат направени промени в Закона за банковата несъстоятелност и в този за БНБ, но не даде повече подробности. През декември в парламента беше внесен нов Закон за гарантиране на влоговете в банките, който отразява европейската директива. Според него гарантираните вложители трябва да имат достъп до парите си до 7 дни, след като се установи, че банката не е в състояние да изплати средствата им или лицензът ѝ е отнет. Заради разминаването между българското законодателство и европейските разпоредби, ЕК започна наказателна процедура срещу страната.

Горанов чака бързо съдебно решение за фалит

Финансовият министър каза още, че целият ресурс на приходната администрация и на прокуратурата в момента е ангажиран, за да не се нарушава масата на несъстоятелността на КТБ. Картините, иззети от хранилището на банката в последните дни, не са част от нея, тъй като по думите на Миленков не са част от активите на банката.

В масата на несъстоятелността влизат основно "добрите" кредити в банката. Затова в края на миналата година бяха приети законови промени, според които прихващанията, направени по време на специалния надзор на банката, няма да се признават, ако са в следствие на цесии. Обяснението беше, че това е начин за запазване на масата на несъстоятелността, от която Фондът за гарантиране на влоговете трябва да си върне част от средствата за изплащане на защитените депозити.

Горанов припомни, че отнемането на лиценза на КТБ се обжалва пред Върховния административен съд. "Отправих апел към съда максимално бързо да реши казуса. Имам уверението, че ще има решение в по-кратки срокове и ще влезем в класическа банкова несъстоятелност", заяви Горанов. На въпрос какво ще се случи, ако съдът отмени решението за отнемането на лиценза на КТБ, финансовият министър все пак обясни: "Фондът остава най-големият кредитор, КТБ отваря, ръководството, което беше отстранено, се връща на местата си, и животът продължава, докъдето стигне."

Горанов коментира за пореден път, че случилото се с КТБ показва, че банковият надзор в БНБ не се е справил. Той добави, че в момента няма възможност нито управителят на централната банка Иван Искров, нито някой от подуправителите на институцията да бъде сменен. По закон това може да стане по искане на членовете на ръководството или след изтичането на мандата им, който е до октомври тази година.

"Странните практики в КТБ са изолиран случай. Това, че са допуснати поставя под въпрос имунитета на системата да ги идентифицира", заяви Горанов. Той добави, че слуховете, че друга банка ще последва съдбата на КТБ "обслужват нездрави интереси и нямат нищо общо с българската финансова реалност".