Френско-италианската схватка ще направи по-оспорвана подготовката за евроизборите

Решението на Франция да изтегли посланика си от Италия е може би най-големият дипломатически скандал между двете съседни държави, откакто Бенито Мусолини обяви война на Франция през 1940 г, но трансалпийското противопостовяне се корени в по-скорошни събития.

На 28 август м.г. в Милано италианският вицепремиер Матео Салвини и унгарският министър-председател Виктор Орбан се срещнаха, за да обсъдят бъдещата стратегия за изборите за Европейски парламент през май и обещаха да следват антиимигрантски курс.

"Макрон днес е лидер на проимигрантските партии в Европа", каза след разговорите им Обран, вечният трън в петата на Европейския съюз по въпроса за имиграцията, и добави: "А ние сме тези, които искаме да спрем нелегалната имиграция".

Това беше провокация, която младият френски президент - по онова време едва от една година на власт и избран с ясна проевропейска програма - не можеше да игнорира. Тогава той бе на обиколка в северните страни и отговори по време на пресконференция на следващия ден.

"Ясно е, че се поражда силно съперничество между националистите и прогресистите, а аз няма да отстъпя нищо на националистите и на онези, които са за езика на омразата", каза Макрон пред журналисти в Копенхаген, и добави: "Така че, ако искат да виждат в мен основния си опонент, имат пълно право".

Въпреки че преди това имаше моменти на съгласие между Макрон и Салвини, водача на крайнодясната партия "Лигата", в този момент вече "ръкавицата бе хвърлена" и Салвини и неговият колега, вицепремиера Луиджи ди Майо, не пропускаха възможност да уязвят френския лидер.

Като се започне от критиката към Франция, че връща мигранти през границата обратно в Италия, и се стигне до френския "неоколониализъм" в Африка и перспективите на Макрон на европейските избори, италианският тандем нееднократно дразнеше 41-годишния френски президент.

Макрон, който също има репутацията на човек с остър език, в повечето случаи се опитваше да не обръща внимание на провокациите. Миналия месец по време на визита в Кайро той каза, че изказванията на Салвини и Ди Майо са неуместни и че той работи с премиера Джузепе Конте.

Но чашата преля с решението на Ди Майо да посети миналата седмица Франция и да се срещне с някои представители на движението на "жълтите жилетки", което от месеци води на моменти прерастваща в насилие кампания срещу Макрон и политиката му.

"Мисълта, че (заместник) министър-председател на страна от ЕС ще дойде във Франция, без предварително да я уведоми . . . Това не е нещо безобидно", каза френски дипломатически източник и добави: "Това просто не е приемливо поведение в ЕС . . .". "Да се надяваме, че (изтеглянето на посланика) ще предизвика размисъл сред политическите партии и италианските институции. Няма начин това да не подчертае колко сериозно е положението".

Според френски служители посланикът вероятно скоро ще бъде върнат обратно, но напрежението ще продължи.

Остават още три месеца до европейските избори, които се очертават като най-антагонистичните от първият такъв вот през 1979 г. Крайнодесните и популистки партии се очаква да спечелят до една трета от депутатските места.

Според премиера Конте и 45-годишният Салвини, и 32-годишният Ди Майо искат да укрепят електоралната си база.

На Световния икономически форум в Давос Конте каза на германския канцлер Ангела Меркел, че Салвини прави това, като експлоатира темата за имиграцията и отправя нападки към Франция, а Ди Майо, лидерът на антисистемното "Движение 5 звезди", се фокусира единствено върху Франция.

Макрон някога се надяваше да подготви общоевропейска партийна листа за европейските избори - предложение, което обезпокои лидерите на ЕС, което видяха в този ход навлизане в тяхна територия. Сега обаче той ще трябва да се съсредоточи върху подобряване на спадащия си рейтинг у дома, докато се опитва да държи на разстояние Салвини и Ди Майо с техните словесни провокации.

По БТА