"Галъп": Всеки трети българин очаква по-добра 2020 година от отиващата си

Общият оптимизъм на българите за непосредственото бъдеще нараства в сравнение с предходни години. Това показва анкетата "В края на годината" на социологическата агенция "Галъп интернешънъл".

Според изследването се е повишило и усещането за лично щастие, но остава много по-слабо на база на световните равнища.

"На фона на света, България е близо до средните стойности на оптимизъм, но когато става дума за лично щастие, продължаваме да сме в долната част на класацията. Затова и сме по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но сме много по-нещастни. Докато общият оптимизъм зависи повече от конкретната ситуация в страната и е динамичен, усещането за лично щастие в годините не се променя особено", показва проучването на "Галъп".

В края на годината почти една трета (32%) от анкетираните българи очакват 2020 г. да е по-добра от отиващата си, за малко над една пета (22%) - по-лоша, а за над една трета (34%) - същата. Отговор не може да даде почти всеки десети (12%).

Социолозите посочват, че нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти 32% минус 22%) е 10, докато през миналата година тази оценка е била отрицателна: -8.

Така очакванията сега се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Като обяснение от социологическата агенция изтъкват известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост.

"България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата от 13. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС - ние сме по-големи песимисти. И през тази година ЕС изглежда сравнително унило, в сравнение, например с развиващия се свят. И тук проличава, че не конкретното благосъстояние в една страна, а перспективите, както и актуалната политическа ситуация, са важният фактор", коментират от "Галъп".

В края на годината 45% от хората у нас декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в "средата" между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят. Така нетната стойност на щастие минус нещастие е 35.

В предходните години тази стойност се е движела около 30.

"В последните години усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието - която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец", анализират социолозите от "Галъп".

Глобалният индекс на надеждата и отчаянието в изследването отразява преди всичко политическата и икономическата ситуация и посоката на развитие на всяка от държавите през очите на обикновените хора. Индексът на щастието пък разкрива личните възприятия, които са пряко свързани с националните характеристики.

Кои са най-големите оптимисти и песимисти в света

Хората, живеещи в Близкия изток, са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г. (52% от попитаните в този регион отговарят, че годината ще бъде по-лоша), докато тези, живеещи в Индия и Западна Азия, са преобладаващо оптимистично настроени.

На ниво национални държави, сред най-оптимистично настроените по отношение на новата година са гражданите на страни като Перу, Албания, Нигерия, Казахстан, Армения и т.н. Това са страни, където дяловете на отговарящите, че годината ще е по-добра превишават с над 50 и дори над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 г. ще е по-лоша.

Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, Хонконг, Йордания, Италия и т.н. В Ливан, например, делът на песимистично отговарящите е с 71 пункта по-висок от дела на оптимистично отговарящите. Така нетната стойност на индекса на надеждата там (дял на оптимисти минус дяла на песимисти) е силно отрицателна: -71.

"Изглежда, че хората по света са четири пъти по-щастливи в личния си живот в сравнение със своето ежедневие като граждани на своята държава. Казахстанците, арменците, индийците, виетнамците, например, са както щастливи в личен план, така и социално оптимистични, докато босненците, поляците, корейците и испанците са сред националностите, споделящи високи нива на лично щастие, но и високи нива на социален песимизъм. И лично, и социално песимистични са, например, ливанците и йорданците, но сирийците и иракчаните са на противоположната страна на скалата - демонстрират високи нива на социален оптимизъм, а нещастието доминира личния им живот. Като цяло, социалният оптимизъм и личното щастие нямат връзка с богатството на дадена държава. Конкретната политическа ситуация и перспективите са доминиращият фактор", отчитат от "Галъп".

Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 - дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 85) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави).

Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави). Много от тези държави преживяха и значителни протести в хода на 2019 г.

Сравнение с предишни години показва, че сега значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове, например силно в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.