Ген. Борисов: Попаднахме в капан със случая Бранкович

Докато е в сила червената бюлетина, с която сръбският полковник Чедомир Бранкович е обявен за издирване, България ще изпълнява поетите си ангажименти, каза в петък главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов пред журналисти по повод решението на Софийския градски съд за освобождаване на Бранкович.

Според ген. Борисов обаче България не бива да бъде вкарвана в този скандал, защото става дума за отношения между Сърбия и Хърватия.

Ако не бяхме го задържали, Хърватия щеше да ни упрекне, че укриваме военнопрестъпници, категоричен е главният секретар на МВР.

"Това е един малък капан. Колкото повече говорим, толкова повече вкарваме страната си в скандал. Виновни са сърбите, които са го изпратили, без да проверят", коментира генералът.

По думите му в четвъртък вечерта и петък сутринта в МВР са  пристигали факсове от клона на Интерпол в Хърватия, потвърждаващи искането за арест на Бранкович. Затова българското МВР по закон ще трябва да го извърши, допълни ген.Борисов.

Съдът отхвърли искането на прокуратурата и МВР за задържане под стража на сръбския офицер, като се позова на имунитета му като член на официална делегация, за чийто състав България е била предварително уведомена, но въпреки това не го е обявила за персона нон грата. Сега казусът е в ръцете на апелативния съд, който ще разглежда делото по обжалване на първоинстанционното решение за освобождаване на Бранкович.

В становището до съда МВнР посочват, че когато дадено лице се издирва за престъпления срещу човечеството, имунитетът не го пази.

Нито една конвенция не защитава Барнкович?                                  

Като отказа да коментира решението на СГС, говорителят на външно министерство Гергана Грънчарова повтори в петък пред Радио Нова Европа становището на МВнР, че сръбският офицер не е имал дипломатически имунитет на базата на Виенската конвенция, тъй като тя се прилага единствено към постоянни дипломатически представителства и техния персонал. “Бранкович не попада и под защитата на Конвенцията за специалните мисии - нашето становище е, че сръбската военна делегация, дошла в България по покана на Генералния щаб, не е имала статут на специална мисия и официална делегация. Поне в МВнР съставът на тази делегация не е бил нотифициран по съответен ред”, добави Грънчарова.

Не е ясно какво означава последното, но според магистрати статутът на Бранкович отговаря на определението в Конвенцията на ООН за специалните мисии, по което България и страна.

В четвъртък началникът на Генщаба на армията ген. Никола Колев призна, че нямат практика да проверяват предварително членовете на гостуващите военни делегации. Стана ясно, че Генщабът и военното министерство не обменят предварително информация с МВР и бюрото на Интерпол в България за състава на делегациите от проблемни държави, но занапред щели да го правят.

Междувременно Гергана Грънчарова подчерта, че за София въпросът с Бранкович е правен и в никакъв случай не бива да се политизира. Отношенията между България и Сърбия и Черна гора са отлични, посочи тя.

Сръбски представители лансирали идеята за имунитета

Идеята за позоваване на имунитет за освобождаването на Бранкович е била лансирана като единствена възможност минути след новината за задържането му, в неформални консултации между българският посланик в Белград Яни Милчаков и сръбски представители. Това каза самият Милчаков пред Радио Нова Европа, който обаче изключи решението да е било взето ад хок.

Предполагало се е, че рангът на делегацията е такъв, че позволява тя да бъде облечена със съответния имунитет, каза Милчаков. Според него е крайно време Белград и Загреб да намерят механизъм за решаване на подобни случаи.

Сръбският вестник Вечерни новости пише, че съответните служби са проверявали през миналата година дали Бранкович е издирван от Хърватия или Интерпол и установили, че той не е сред търсените лица. "Затова, вероятно, той е получил "зелена светлина" за пътуването си до България", посочва вестникът.

Близо 100 хиляди сърби се опасяват от “хърватския списък”

Вестник Политика пък пита защо армията не е проверила дали Чедомир Бранкович се намира в списъка на издирваните.

Ръководителят на центъра за документация и информация Веритас  Саво Щърбац казва пред вестника, че за съжаление този списък никога не е обявяван от хърватската страна, независимо че тя е била задължена да го направи, за да знаят попадналите в него своя статут. Според вестника, наказателно преследване е обявено срещу 4721 сърби, обвинени в Хърватия за извършване на военни престъпления. Предположенията са, че почти 100 000 сърби се опасяват от вероятността да се намират в подобен списък, казва Щърбац.

Полк. Бранкович бе задържан във вторник вечерта в хотела за гости на военното министерство в София, тъй като имал влязла в сила 20-годишна присъда за престъпления срещу човечеството и е издирван от хърватските власти с червената бюлетина на Интерпол.

Чедомир Бранкович е бил командир на батальон в 265-та моторизирана бригада в състава на бившата Югославска национална армия през август 1991 г., когато е наредил атака над 21 села, при което католически църкви са били минирани и унищожени, а 13 цивилни граждани са загинали, унищожени са били и къщи.

Последната дума на Бранкович преди решението на съда в четвъртък беше, че не е извършител на деянието, за което го обвиняват, тъй като батальонът, който е командвал, дни преди инцидента, е дислоциран на съвсем друго място.

Според Гранична полиция Бранкович не е правил опити да напуска България след съдебното решение за освобождаването му в четвъртък.