Парламентът се зае със спешни поправки заради потенциалните служебни премиери

С гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната- Демократична България" парламентът спешно прие на първо четене законови изменения, които позволяват на хората от списъка с потенциални служебни премиери да излизат в неплатен отпуск, ако оглавят кабинета и след това да се връщат на предишния си пост.

Поправките целят да разрешат конституционен казус около новата процедура за избор на служебен министър-председател. 

Измениенията бяха предложени от ГЕРБ и ДПС по-рано днес, а срокът за предложения преди окончателното им гласуване беше намален на три дни. Не е ясно обаче дали поправките биха решили въпроса изцяло.

Къде е проблемът в досегашните конституционни текстове

Внасянето на законопроекта се наложи, след като с приетите в края на миналата година промени в конституцията беше съзаден нов ред за избор на служебен министър-председател. Преди тях президентът можеше свободно да избира кого да назначи на поста, но сега той е задължен да избира измежду хора на конкретни държавни длъжности и те са "председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник". Освен това няма как да бъде насрочена дата за предсрочните избори преди да бъдат назначени служебен премиер и посочен от него състав на правителството му.

Конституционните промени обаче не предвиждат какво става, когато някой от списъка бъде избран за премиер - трябва ли да подаде оставка или досегашните му правомощия се замразяват и ще може да се върне на поста. В основния закон това е уредено за депутатите, които стават министри: "Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър". Но яснота няма за БНБ, Сметната палата или омбудсмана. Така излиза, че ако някой от тези институции бъде избран за служебен премиер, трябва да напусне досегашния си пост. Трудно обаче би се намерил съгласен да прекрати мандата си, за да е министър-председател само няколко месеца.

Какво предвиждат скоростните промени

Внесените от ГЕРБ и ДПС промени са насочени към преодоляване на този конституционен казус. Текстовете са внесени от Теменужка Петкова (ГЕРБ), Анна Александрова (ГЕРБ), Йордан Цонев (ДПС) и Хамид Хамид (ДПС) през поправки в Закона за БНБ.

В момента в закона за БНБ е записано, че "управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността и". Двете партии предлагат изрично да се запише, че това не важи когато той или някой от заместниците му е избран за служебен премиер.

Законопроектът предвижда още ако управителят или подуправител бъде назначен за служебен премиер, той да излиза в неплатен отпуск за периода, в който е начело на Министерския съвет, а след това да продължава мандата си в БНБ.

Аналогични са и текстовете за омбудсмана и заместника му, както и за шефа на Сметната палата и неговите заместници.

Би ли се решил изцяло казусът?

Изглежда, че тези спешни поправки няма да решат изцяло създалия се проблем, особено що се отнася до управителя и подуправителите на БНБ.

Преди ден управителят на централната банка Димитър Радев обяви, че проблемът някой от БНБ не да стане служебен премиер е в колизия не само с националното, но и с европейското законодателство. "Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в Договора за функционирането на ЕС, протоколите към него, устава на Европейската централна банка, устава на европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности", обясни той.

Радев подчерта, че е член на генералния съвет на Европейската централна банка. "Етичният кодекс там изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес и също така да прави опити да взема публични позиции извън тази на управител", посочи той и допълни, че това до голяма степен се отнася и за неговите заместници.

Неофициално се твърди, че управителят е влязъл в комуникация по въпроса с Европейската централна банка и еднозначно му е било обяснено, че заемането на длъжността министър-председател е несъвместимо с поста в БНБ.