ГЕРБ: три ревизии и една слабост

ГЕРБ: три ревизии и една слабост

ГЕРБ и Борисов са в отслабена позиция, и то не защото дадоха свидна жертва с главата на Главчев. Тази оставка е просто симптом на обща политическа слабост, която се изразява най-вече в обслужване на чужд дневен ред. Опитвайки се да балансира между твърде много различни играчи, Борисов е принуден все повече и повече да се бори за приоритети, които нито са на ГЕРБ, а още по-малко са десноцентристки. Първо, съдебната реформа и борбата с корупцията са отдавна отвлечени от лобито на ДПС-Пеевски-Цацаров: атаката срещу Прокопиев и "Икономедия” от тази седмица бе поредната илюстрация на този факт.

Второ, за да "балансират” по отношение на БСП, Борисов и ГЕРБ възприеха основната теза на социалистите: "грабителската” приватизация е причината за неудачите на прехода. Това удобно скрива вината на БСП за забавянето на приватизацията, което доведе и до сриването на икономиката от 1996-1997 г. Пътьом тази подмяна замита и мутренското десетиление след 1989 г.

И накрая, ГЕРБ движи България към отваряне отново на проекта АЕЦ "Белене”, който самите те настояваха да бъде спрян и твърдяха, че е нерентабилен.

Всички тези пируети потенциално отчуждават ГЕРБ от голяма част от десния избирател, включваща далеч не само ядрото на "градската десница”. Оставането на ГЕРБ и патриотите на власт в момента зависи от странна компания – ДПС, БСП, а дори и Марешки е мобилизиран да дава по едно рамо. Наличието на много потенциални партньори може и да е ресурс за Борисов. Но фактът, че всеки от тях иска нещо в замяна, обезличава ГЕРБ и го прави инфраструктура на обща политическа безотговорност, в която на най-различни интереси намират все по-често удовлетворение.

Ревизия 1

ГЕРБ ще ревизира прехода и приватизацията. Давността за приватизацията ще бъде приравнена с давността за престъпления срещу човечеството.

След подобна реформа ще е по-добре да си бил мутра и да си убил някого през прехода – сега може да си отдъхнеш спокойно и даже да влезеш в политиката. Или да си останеш в нея. Недай си, Боже, да си купил предприятие обаче. Тогава ще могат да ти „отворят досието” и чрез прокуратурата и КОНПИ да почнат да ти ровят из доходи и активи. На теория – докато го изисква законът. На практика – докато им омръзне.

Защо ГЕРБ прави тази ревизия? Първата цел е много ясна: тръгне ли се на нова конституционна реформа, Борисов ще може да твърди, че води „дълбока” антикорупционна политика през следващите една-две години. И нищо да не излезе от тези мерки, след две години я камилата, я камиларят.

Втората цел е да се нападне "старото дясно” като виновно за несправедливостта на прехода. Борисов вече интернализира напълно логиката на Пеевските медии – "ние не сме цвете, но и те са маскари”.

Третата цел е да се даде възможност на прокуратурата и КОНПИ да атакуват селективно опозицията.

Тези цели могат да донесат тактически ползи за ГЕРБ, но са всъщност голяма стратегическа грешка. Те вкарват Борисов в популисткото антипреходно говорене и раздухването на соцносталгии. Не на последно място те отварят въпроса за миналото, което не е най-силната негова страна. Но най-важното, това е тема, която ще сблъска ГЕРБ с динамичната част на обществото. Тя иска работеща правова държава днес, а не обещания за справедливост със задна дата. Едното не може да замени другото, а май това в планът.

Ревизия 2

По поръчка на правителството учени от БАН направиха ревизия на проекта за нова атомна централа в Белене. От ревизията става ясно, че при най-щастливо стечение на обстоятелствата този проект теоретично би могъл да е печеливш. Общото впечатление е, че правителството има нужда от сложни и неясни сметки на варианти, за да оправдае вече взето политическо решение за строеж. Конфузът е, че ГЕРБ вече публично е отстоявал други позиции и уж се е стремял да спре проекта.

Сметките би трябвало да се изложат просто и убедително. Долу прилагам за общо ползване един самоделен, (полу)хипотетичен пример на анализ:

Да предположим, че ако изхарчим десет милиарда евро в строежа на Белене, централата ще бъде готова след десет години. Да предположим също така, че при най-добрия вариант (на БАН или въобще) след още десет години експлоатация тя ще е генерирала десет милиарда печалба. Тоест след 20 години ще излезем като общество на нула и оттам нататък само ще печелим. Да предположим по-нататък, че описваният най-добър вариант (най-доброто стечение на обстоятелствата като цена на другите видове енергия, национално и регионално търсене на енергия и т.н.) има гигантските 70% вероятност да се случи! (Малко е нереалистично, но да видим!).

Очакваната полза от един проект се измерва по формулата "печалба” х "вероятност” тази печалба да се получи. По тази формула след 20 години ще можем да разчитаме на 10 млрд. печалба х 70% вероятност или 7 милиарда евро общо. Тоест като вземем и първоначалната инвестиция, ще се окаже, че очакваната ни полза след 20 години е минус 3 милиарда. В момента, без да правим нищо, сме на минус от само два милиарда и може би е по-добре да си останем на това ниво на загуба и да не го увеличаваме. В крайна сметка прогнози за след 20 години са до голяма степен безсмислени – светът се променя твърде бързо.

БАН допускат още едно щастливо за страната обстоятелство – че някой друг ще реши да участва с 70% собственост и толкова от първоначалната инвестиция в „Белене”. Тогава от 3-те милиарда очаквана загуба само 1 милиард ще са наши обществени! В такъв случай ще е по-добре „Белене” да се строи, защото минус 1 милиард е по-добър от сегашната чиста загуба от минус 2 млрд.

Вярно е, че хипотетичният ни пример изглежда като бакалска сметка, но правителството и БАН трябва да предложат точно такова обобщение на доклада, за да разберем какво следва от него. Засега такова няма и затова докладът изглежда безсмислен или дори прикриващ реалната ситуация. 

От гледна точка на политическите науки, ако "Белене” се строи, през следващите 20 години правителството ще разполага с мощен финансов ресурс. То ще разпределя поръчки, в които ще има много управленска дискреция (усмотрение). Това е така, защото ядрената енергетика е свързана със сигурността, сигурността обикновено е обвързана със служебна тайна, а тайната води до слаба отчетност. Ерго, правителствата имат интерес от скъпоструващи проекти в тази сфера, дори когато очакваната полза от тях е минусова.

Ревизия 3. Вторичното разграбване на КТБ

ГЕРБ ще подкрепи закона Пеевски/Цонев за вторичното разграбване на активите на КТБ. Ретроактивно всички сметки с активи на банката ще могат да бъдат преразглеждани. В икономиката има една мисловна процедура, която се нарича "тест на завистта”. При нея сделка или транзакция не е приключила, докато всеки един от участниците не е убеден, че тя е справедлива; докато всеки един не спре да завижда на другия за това, което другият е получил.

ГЕРБ модифицират "теста на завистта” по следния начин: всяка сделка с активи на КТБ може да се преразгледа, докато управляващите и прокуратурата не спрат да завиждат на някой от участници.

Подобен закон все пак е противоконституционен – биха казали специалистите. Но пък беда ли е това, би им опонирал Швейк.

***
Нещо се случва в страната и балансьорът вече не е това, което беше. В крайна сметка не е лесно да караш правителственото колело, докато на гърба ти са качени и ДПС, и Пеевски, и Европейската комисия, когато на лявото ти рамо е кацнала Корнелия Нинова, а на дясното са тримата патриоти от запаса… Но поне това обяснява защо румънското колело регистрира 8-9% растеж, а нашето – наполовина.

Балансирането носи тъга.

Коментарът е публикуван от портал "Култура"

Споделяне
Още от Анализи и Коментари