Главоблъсканицата "Генезис”

"Изследването на сънищата трябва да започне от контекста – какво "означават” средата, обстоятелствата и детайлите за сънуващия.” ¹

Кристофър Нолън извади блокбъстър. "Генезис” е определен от критиката като най-добрия холивудски филм тази година, както и като "оригинален сай-фай екшън, който пътешества по земното кълбо и из най-интимните и безкрайни светове на сънищата”, според прессъобщението на "Уорнър Брадърс".

От премиерата му на 8 юли в Лондон, досега филмът е събрал печалби от близо 697 милиона долара, според сайта "Интернешънъл Мууви Датабейс". Само в първия си ден на екран филмът печели 64 милиона долара, а стойността му е 200 милиона.

В контекста на "Аватар” (почти 3 билиона долара) печалбите на "Генезис” са незначителни, но си струва да се запитаме защо филм за сънищата и несъзнаваното, който е построен като лабиринт в сложна логическа задача, има толкова голям успех.

"Аватар” изуми целия свят с революционно новата, сътворена от режисьора си, усъвършенствана технология 3D и новия си, изцяло непознат и измислен чрез въображението на създателите си свят на планетата Пандора, както и с могъщото си екологично послание. Критиците не закъсняха да заклеймят филма-приказка като наивен и детски, но той направи безвъзвратен скок в областта на новите технологии, като даде възможност за безкрайно развихряне на човешката фантазия и в бъдеще.

На този фон "Генезис” изумява с гениална идея, която подлага на изпитание човешкия ум.

"Сънищата са най-честият и най-нормален израз на несъзнаваното. При лечението на неврозата задачата е да се установи относителна хармония между съзнавано и несъзнавано. Серийните сънища са процес на ускорено съзряване, на индивидуализация.”

От "Уронър Брадърс" разказват така: "Дом Коб (Леонардо ди Каприо) е опитен крадец, най-добрият в опасното изкуство на екстракцията – изваждане на ценни тайни от дълбочините на подсъзнанието по време на сънуването, когато мозъкът е най-уязвим. Рядката дарба на Коб го е направила основен играч в новия свят на корпоративния шпионаж, но и международен престъпник. Дарбата му е отнела и всичко, което обича. Една последна задача може да му върне живота, но само ако постигне невъзможното – ако успее не да извади, а да внедри определена идея в мозъка на сънуващия.”

Освен този сюжет обаче, филмът разказва пътуването на самия Коб към себе си през поредица от негови "лични” и серийни сънища, през натрапливо повтаряне на спомени, които той иска да промени. Героят върви към все по-пълното осъзнаване на основния си проблем – на любовта, загубата ù и собственото си чувство за вина. Най-страшният призрак за Коб се оказва проекцията на любимата му, която той не може да забрави. Същинската борба във филма не е с "врага” – макар да има много екшън сцени, стрелба и гонитби, както подобава за холивудски трилър – а с един друг враг вътре в нас, със собственото ни несъзнавано, което не ни оставя да продължим напред.

"Големите сънища” са плод на колективното несъзнавано. Архетиповият сън изразява извечен човешки проблем и използва митологични фигури.”

Изключителната находка на филма представлява безкрайността от възможни сънища и сънуващи, която е изобразена и нагледно, чрез ефекта на огледалото – когато две огледала се поставят едно срещу друго, се получава безкрайна поредица от отражения. "Сън в съня, в съня, в съня” до четири пъти, или четири "нива” по-дълбоко в несъзнаваното, довежда, според Нолън, човека до загуба на ориентир (объркване между реалност и въображаемо), до онази точка, от която няма връщане назад.

Режисьорът-сценарист вероятно е визирал и т.нар. от Юнг "колективно несъзнавано”, защото героите сънуват заедно, едновременно и неизбежно трябва да се опрат на общоприетите физически закономерности, познатите гледки и поведенчески модели, на куп клишета и общовалидни страхове, на някакви общочовешки "архетипи” – образите на деспотичния, недостъпен баща; на неясния, многоброен враг; на жената – любима и кастрираща, унищожителка и жертва.

За да се ориентират в този виртуален свят, героите трябва да действат по ясно начертан план, в пълен синхрон и да имат много подробна карта. Нолън казва, че се е вдъхновил за тази идея от произведенията на Борхес. От раждането ù през 2001 г. до реализацията ù през 2010 г., режисьорът решава да усъвършенства техниката си и прави поредица от експерименти.

"Мементо” (с Гай Пиърс) е упражнение върху липсата на памет – освен изследване на живота на човека, изгубил способността си да задържа информация, филмът непрекъснато се връща по мъничко назад в историята, като повтаря до безкрайност малките подробности – така, както вероятно би постъпил някой, който е изгубил внезапно краткосрочната си памет.

"Инсомния” пък (с невероятните Ал Пачино и Робин Уилямс) изследва безсънието и промените в личността при липсата на сън. По-внимателното вглеждане във филма обаче показва повърхностно отношение към тъкмо този парадокс – всъщност "Инсомния” се занимава с криминалния си сюжет много повече, отколкото с безсънието на героя.

Експериментите на Нолън достигат своя връх в "Генезис”. Откритие на филма е и "архитектът” на сънищата, който сътворява световете им до най-малка подробност. Тук обаче филмът започва да страда от собствената си амбициозност.

"В "големите сънища” срещаме дракони, животни-помощници, демони, също и Мъдрия стар човек, човека-животно, дървото на желанията, скритото съкровище, кладенеца, пещерата, забранената градина – всички неща, които не са свързани с баналността на ежедневието.”

Докато в "Генезис” не срещаме нищо особено. Интелектуалното предизвикателство, схемата на лабиринта навътре в несъзнаваното, е завладяла до такава степен авторите на филма, че не им е останало време и въображение да измислят четирите различни нива на подсъзнанието, в които героите навлизат чрез споделеното сънуване. Сънищата са един от най-богатите извори на образи и видения, които са опитомени в изкуството – картините на Бош, филмите на Бунюел, романите на Толкин сякаш използват "материал” от точно тази безгранична, паралелна и въображаема територия.

В "Генезис” първото ниво на сънуване се случва в град, второто – в хотел, третото – по склоновете на снежна планина, а четвъртото – на морски бряг, застроен еклектично с огромни, грозни сгради от различни епохи.

"Несъзнаваното не може нищо друго, освен да иска.”

Филмът „Генезис” прилича много повече на компютърна игра с нейните нива, предизвикателства, екшън-сцени и приключения, отколкото на сън. Но при всички случаи е изумително пътешествие, което си струва да направим. Най-малкото, за да осъзнаем безкрайността от възможности пред човешкия ум, относителността на онова, което възприемаме за реално и красотата на тази идея.

Успехът на филма съдържа в себе си надеждата, че зрителите по цял свят не са изгубили вкуса си към главоблъсканиците и интелектуалните игри. Или, както го определя сп. "Варайъти”, "Филмът е изключително концептуален, със заплетена и сложна история, разказана с живописни детайли, чието действие се развива в лабиринта на подсъзнанието. Трилър за сюрреалисти, юнгианският "Рифифи”, който предизвиква зрителите да проникнат в многобройните нива на (не)реалното.”

Какво повече може да иска човек?

1 Цитатите са от „Избрано: Върху природата на сънищата”, Карл Густав Юнг, Книга трета, Издателство ЕА, Плевен, 1994