Горчиви размисли за руската външна политика

Милошевич бодро говори в Хага, но неговата бодрост предизвиква по-силна реакция не в родния му Белград, а в Москва.

Жириновски сравни "старицата Карла" с Вишински, а някои особено просветени по международните въпроси депутати предложиха гениален ход: Русия да се обяви в ООН против самата идея за Международния съд в Хага!

Какъв би бил политическият резултат от подобен "силен ход"? Русия би се оказала на подсъдимата скамейка заедно с Милошевич. Югославия не иска да търка тази скамейка, но част от руския политически елит изглежда е готова.

Разбира се, нищо подобно няма да се случи. Русия никога няма да предприеме подобно нещо в ООН, депутатите в Думата ще помърморят и ще стихнат. Но дребните вълнения по повод на Милошевич са добър пример от сериала "отношенията на Русия със Запада".

Ето друг, още по-сериозен пример от същата област. Нашите уважаеми американски партньори обещават, както изглежда, антитерористични бомбардировки на Ирак /а в перспектива може би и на Иран/. Как да реагира Русия? Путин произнася вяли реч, от които е ясно, че Русия не одобрява възможни бомбардировки, но още по-ясно е, че няма да предприеме никакви действия. А и не може.

Главното е, че Русия прекрасно разбира, че нищо не може. Вече не е смешно да прави със самолет фигури от висшия пилотаж по подобие на Примаков, но същевременно не разполага с нищо по-силно в резерв. Идеята да се вклини в пукнатината между САЩ и техните европейски партньори, които също не са във възторг от политиката на Буш, е нелепа - не можем да разширим пукнатината /нямаме сили/ . По-скоро тя ще се стесни и ще ни сплеска.

Русия няма карти, а по стара традиция иска да играе в "голямата игра". Но това желание може да се преодолее. Много по-важен е друг проблем, всъщност единственият сериозен проблем на руската политика-икономика-идеология.

Този проблем се нарича "Русия и Западът". Русия си блъска главата над него през последните 300 години - от времето на Петър Велики и особено през последните 10 години. На въпроса "Как да оправим Русия" целият руски елит дава един прост отговор: "Като привличаме инвестиции от Запада". Но никой не знае как да привлечем тези инвестиции.

За 10 години реформи американските инвестиции в руската икономика възлизат на 5 млрд долара. За същите години инвестициите на САЩ в Китай са 100 млрд долара. Тогава с какво може Русия да съблазни Запада? За 10 години на този въпрос са измислени два отговора.

Първият е отговорът на Козирев. Да се съгласяваме във всичко със Запада, послушно да се движим в неговия фарватер.

Вторият е отговорът на Примаков. Той се свежда, общо казано, до осъждане на Козирев и до декларации, че трябва "да защитаваме своите интереси". Звучи много мило, но не е ясно какво точно означава: да ругаем Запада?

Да водим антизападна политика - но с какви сили и главното - защо?

В резултат цялата ни политика става "политика на совалката". Русия поема към Запада - прави някакви военно-дипломатически отстъпки на САЩ и Европа. Не след дълго, след като не получава от Запада никаква "материална компенсация" под формата на ответни отстъпки и най-вече инвестиции, Русия "се обижда" и "връща самолета". Но тъй като с този самолет няма къде да се върне, след известно време отново се обръща към Запада и продължава едностранните си отстъпки от същото място, където преди това е обърнала самолета.

Начупената линия на тези зигзаги се нарича "руска политика". Но тъжното е, че нито при пряко движение към Запада, нито при обръщане срещу Запада не получаваме никакви сериозни инвестиции от него. В първия случай не успяваме "да го умилостивим", във втория - "да го сплашим". А без сериозни инвестиции ще продължим благополучно да се разпадаме, тъй като сами вече няма да можем да възстановим рухналата промишленост и наука.

Сега в тази класическа ситуация попадна и Путин. Той използва момента /11 септември/, подкрепи САЩ. В замяна за пет месеца не получихме нищо икономически. САЩ продължават своята "буря и натиск" и така принуждават Русия отново да определи къде е: да продължи да дава на Америка "морален кредит" без всякакви условия, или да заяви "своите интереси". Но Русия няма сериозни военно-политически интереси - ние не сме в състояние нито идеологически, нито икономически, нито геополитически да конкурираме САЩ.

Какво да правим? Може би все пак да решим да не спираме с обидено лице по средата на пътя, а стискайки зъби да продължим да вървим до край - да доказваме отново и отново на САЩ, че сме техни съюзници? Неприятно, непочтено, не резултатно. Но никой не е измислил алтернатива...

По БТА