Бързият отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота, а преходът към възобновяеми източници ще спести до 10 млрд. евро за здравеопазване в периода 2023-2038 г., докогато властите у нас обясняват, че могат да работят топлоелектрическите централи. Това сочи анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), оповестен в сряда.

Независимата международна научно-изследователска организация прави прогнозата си по искане на "Грийнпийс" – България. Тя е основана на компютърно моделиране, включващо щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.

Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени.

Разгледани са три сценария, като акцентът е върху ускореното затваряне не само на замърсяващите мощности за производство на електроенергия, но и тези за топлоенергия. По-малко оптимистичният е поетапното извеждане на ТЕЦ – през 2026 г., през 2030 г. и през 2035 г. до пълното прекратяване на дейността им през 20238 г. И най-мрачният е запазването на сегашното положение в следващите 15 години.

Предишен подобен анализ на CREA, но в минало време,, изчисли, че България вече е платила значителната цена от 12 млрд. евро между 2016 и 2020 г. Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0.9% от БВП на България. Сумата е сравнима с бюджета за отбрана на държавата – 1.3 млрд. евро или 1.5% от БВП за 2022 г., сочат калкулациите.

В същото време тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България, отбелязват от "Грийнпийс" България.

"Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения – за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета", коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията "Климат и енергия" на екоорганизацията.

Анализът сочи още, че високите нива на замърсяване от въглищните електроцентрали причиняват смъртта на около 333 души годишно.

България произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища, с високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният двуокис също се трансформира във фини прахови частици. Симулация на тяхното разпръскване показва, че то засяга не само въглищните региони, а в цяла България. Фините прахови частици могат да останат в атмосферата около две седмици, не познават граници и могат да засегнат дори съседките ни Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските тецове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите, заявяват от "Грийнпийс" България.

Според двете неправителствени организации ускореното премахване на въглищните електроцентрали в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.