Грях е, човек да приспособява църквата към желанията си

Какви промени в католическите канони въведе папа Йоан Павел ІІ?

В този момент не бих могъл да изброя конкретните канони, които бяха променени. От Втория Ватикански събор насам тече една дълбока реформа на католическата църква. Църквата се промени и продължава да се променя пред очите ни. Това изисква някои правни норми, които управляват църквата да бъдат променяни. Епископите, които се бяха събрали на Втория Ватикански събор си тръгнаха от него с убеждението, че трябва да се работи върху една правна реформа - т. е. на каноничното право в църквата. От момента, в който завърши Вторият Ватикански събор през 1967 година, до средата 80-те години продължи една много усилена работа по изменението на каноничното право. Това засягаше всички дялове на църковния живот, като първо беше направена реформа в литургията. Също така се направиха промени във връзка с дисциплината в църквата. След събора една част от свещениците поискаха да си излязат от църквата. Появиха се и нови определения за институцията епископ в църквата. Всичко това трябваше да бъде взето под внимание за създаването на нови канони. По време на този папата са въведени два кодекса на каноничното право. Те са два кодекса, защото единият касае католическата църква от западен обряд, а другия от източния обряд. В някакъв смисъл те са две различни църкви, те разбира се изповядват една и съща вяра, т.е. едни и същи истини на вярата и те са по един и същи начин в общение с папата. Но имат съвсем различно канонично право. Например начинът, по който се избират епископите е различен или принципите на безбрачието. Ако вие или друг любопитен за конкретните промени, вземете стария кодекс на каноничното право и тези от 80 -те години и сравнете. В момента ми идва на ум, преди Втория Ватикански събор например, от уважение към Светото причастие, човекът който иска да се пречисти, трябва да пости от обяд, а настоящото изискване не е толкова строго. Сега само един час се пости преди причастие.

Как в католическите среди се приема икуменическата идея? Има ли противници?

Има някои хора, които са против икуменизма, но това са хора, които не възприемат постулатите на Втория Ватикански събор. Те са абсолютно малцинство. Има едни, които го правят гласно, публично и това са т.н. интегристи. Архиепископ Ле Февър е най-видният техен представител, който е отказал послушание на папата. Той изобщо не приема постановките на Втория Ватикански събор. Има разбира се и такива, които не си признават открито, че са противници на решенията на този събор. Те взимат едни части от учението на папата и ги разгласят, а други не разгласяват. Официално и публично католическата църква подкрепя идеята на икуменизма.

Промяната в каноните не е ли твърде много в посока щадене на модерния човек от усилия? Не се ли либерализира много църквата?

Аз мисля, че в това се състои същността на греха, че човек иска да си приспособи вярата и църквата към собствените си желания и прищявки. Аз не бих свързвал известния упадък, понижаване на равнището на християнската култура сега, с Втория Ватикански събор, където става очевидно либерализиране на каноните. Аз бих казал така - хората все повече изпадат в грях не поради Втория Ватикански събор, въпреки него. Съборът беше опит традицията да бъде изчистена от някои лоши обичаи и навици. Не всичко, което е съществувало в църквата е традиция, която трябва да се пише с главно Т. Моята баба например, смяташе, че жените не могат да си позволят да ходят с панталони в църквата. Нея това я възмущаваше. Аз разбирам нейното възмущение и огорчение, но то не е част от традицията и т.н. В Евангелието е записано, че буквата убива, духът животвори. По памет цитирам - "не човекът е създаден за шабата, а шабатът за човека". Всяко право, в това число и каноничното право, имат известна склонност към бездушно отношение към човека. То вижда правилото и принципа, а пък много често подминава човешкия проблем. Една от причините, не главната, за промяната на каноничното право, беше през правото да прозира духът, да се вижда духът. Защото, според съборните отци от Втория Ватикански събор, църквата е преди всичко човешка общност, а не институция. Старото канонично право много прекрасно служеше да управляване на институциите. Ако погледнем обаче на църквата като една общност на любовта между хората и Бога, веднага се появява въпроса "не трябва ли нещо повече да се предложи, нещо по-различно от другото право". Някой ден в царството Божие, закон в това царство ще бъде Евангелието и любовта, но за сега има нужда и от други правила.