Хората са изтрезнели от Симеон, но май очакват ново чудо*

Имахте ли впечатлението, когато бяхте сега в България, че е настъпило новото време, което обеща Симеон Сакскобургготски?

Не, нямах впечатлението, че е настъпило новото време. Хората очакваха много повече. Допреди 3 месеца беше много трудно да се дискутира с някои софиянци, които очакваха истински чудеса от Симеон, ала сега те бяха изтрезнели, бяха готови да приемат и аргументи, да говорят спокойно, да признаят, че назначението на Стоян Ганев бе грешка. Междувременно се знае, че двамата млади министри, дошли от лондонските банки, не са вундеркинди. Вече се и признава, че вероятно Симеон въобще не е очаквал това, което го е сполетяло в България. Сред населението се чувства дори разочарование. Илюзиите са избледнели, а това може да има пагубни последици. Много хора в България не искат и да чуят за партиите и смятат, че българските партии не заели добри позиции.
Според анкета, поместен в един вестник, две трети от избирателите не искат повече да има партийни листи. Очертава се дори тенденцията желанието Бойко Борисов, като силна личност, да стане премиер. Не е изключено да възникне опасност от широка дезориентация, още повече, че някои вестници съзнателно или не залагат на сензационни новини и така в крайна сметка предизвикват объркване и смут сред хората. Едва ли е случайност, че тиражът на определени масови вестници е спаднал драстично. Много читатели явно не желаят повече да бъдат обърквани. Вероятно очакват обективна информация, дори съвети за облекчаване на живота им. Това не означава, естествено, вестниците да предписват на хората как да живеят. Хората очевидно очакват повече информация в своя помощ, за да могат да се ориентират.

Какво друго ви направи впечатление в България, д-р Брам?

Изненада ме, отново ме изненада фактът, че остатъците от комунизма още далеч не са разчистени в България, а присъстват във всекидневието. В името на младежта би трябвало да се направи по-задълбочен критичен разбор на историята на социалистическата ера. Видях съвсем малко книги, в които се подхожда рационално и критично към историята на комунизма. Ето защо не е чудно, че днес отново се издига паметник на Тодор Живков в Правец и че това се приема като нещо напълно нормално. В бъдеще може би ще бъде учреден и музей на Георги Димитров в Перник. За младежта, която естествено не иска да има нищо общо с комунизма, а и не е живяла в него, това е неприемливо.

Вие рисувате една много песимистична картина. Има ли някаква визия, план за младото поколение в България?

Някои от младите студенти ми направиха отлично впечатление. Срещнах се и с бизнесмени, които си пробиват път, без да се поддават на корупция. Има много положителни моменти, което се вижда и в облика на столицата например - много добри ресторанти и кафенета с любезно сервиране, с добри хигиенични условия. В някои кафенета дори не смееш да влезеш като турист с прашни обувки. Има и привлекателни малки магазини, но това, за жалост, е ограничено само в столицата. Бях и в някои крайсофийски села, където положението е съвсем друго. Имам чувството, че сега хората изчакват нещо. Повечето не искат да говорят въобще за политика, което не е особено положително.

В началото на разговора вие споменахте младите български министри, дошли от чужбина. Имахте ли впечатление, че тяхната икономическа политика отбеляза напредък?

Явно хората сами вече не вярват, че ще има напредък. Сега казват това, което всъщност би трябвало да кажат преди месеци - че инвестиционни банки в чужбина не са най-добрата подготовка за министерски постове в София. И констатират, че много от тези, които сега участват активно в политиката, са съвсем слабо запознати с проблематиката на българското всекидневие. Така че понякога данъци се повишават с неблагоприятни последици или обратното, данъци се намаляват, без да е изчислен ефектът на това намаление. Общо взето според мен хората гледат по-трезво на нещата, но не съм сигурен дали все пак не залагат на някакво чудо, не непременно чудо в правителството, а нещо друго. А да се очаква спасение от някакво чудо не е здравословна изходна позиция за политиката. Спасение може да се очаква само от работата, която свършиш сам, с двете си ръце.

Как виждате ролята на опозицията в България? Могат ли да се възлагат надежди на опозиционните сили?

Най-тежко поражение понесе СДС, респективно Обединените демократични сили. Трудно е да се дефинира сегашната позиция. БСП се представя като опозиционна партия, обаче няколко нейни членове са в правителството, макар и на индивидуална, а не на партийна база. Това е като да танцуваш едновременно на две сватби - да си в правителството и извън него. Всъщност само СДС или ОДС е наистина опозиционна сила. След избора на Надежда Михайлова очевидно надеждата отново окриля СДС. Аз лично съм на мнение, че критиката срещу СДС бе прекалено остра. Несъмнено съюзът допусна грешки, управленският му стил не срещна всеобщо одобрение, но въпреки това критиката, нападките срещу СДС бяха прекалено агресивни явно с цел движението на Симеон да засияе в по-ярка светлина. Сега, когато правителството на Симеон среща трудности, СДС явно се стабилизира. Смятам, че от СДС ще дойдат нови импулси, което дава основания за надежди за страната, имам предвид особено младежта, която до голяма степен е дезориентирана. Опасявам се, че ако скоро не им се представят перспективи в България, младите хора ще предприемат всичко възможно, за да получат стипендия в чужбина и евентуално да останат там, а това би било най-пагубното, което би се случило на България, защото младежта е гаранцията, че през идните десетилетия ще могат да се платят пенсиите.

Как преценявате усилията на сегашното правителство да приближи България, да интегрира България в Европейския съюз и в НАТО?

Сигурен съм, че целта на правителството, а се надявам и на всички партии, е България да стане по възможност по-скоро член на НАТО и Европейския съюз, това би било благоприятно за България, защото така биха се предотвратили някои опасности за народа. Обаче имам впечатлението, че в българските медии много често се застъпва мнението, че е достатъчно да се представиш пред НАТО, да поискаш да станеш член и всичко останало зависи от благоразположението на страните от алианса. Само рядко в някои вестници като "Дневник" или "Демокрация" се споменава, че България трябва да изпълни определени условия, за да бъде приета в НАТО, например реформата на въоръжените сили. Същото се отнася и за Европейския съюз. От западна страна са поставени определени критерии, които трябва да бъдат спазени. Членството не зависи от благоразположението на външни сили. Сигурен съм, че външният министър Соломон Паси предприема всичко, за да се създадат по възможност по-скоро предпоставките за приемане на България в НАТО. Ала един американски представител заяви недвусмислено: "Само ако България изпълни 100-процентово условията, шансовете за членството ѝ са 100-процентови". В българския печат обаче се застъпват мнения, че ако някой създаде трудности по пътя на членството на България, това ще е или Европа, или атлантическият свят.

Интервюто е излъчено по радио Дойче веле
*Заглавието е на mediapool.bg