Християнство и ислям – сблъсъкът на културите

Неотдавна касичката в параклиса на един санаториум, където болните се молят и за божията помощ, бе разбита и парите за изписване на свети икони взети. Това светотатство ме кара да се съглася поне сега с покрилият се с печална слава полемичен автор на”Сблъсъкът на цивилизациите” – Самюел Хънтингтън, който в интервю за Франкфуртер алгемайне цайтунг през септември миналата година каза, че Европа е езическо християнско общество. Добро обяснението защо тези езичници християни, стъпващи в църква само на Великден, не реагират бурно и с възмущение когато тяхната вяра се осмива с всички средства и по всички медии и още по-лошо - сами оскверняват храмовете си.

Хуленето на образа на святото не е ново за християнството. Още през 727 година сл. Хр. византийският император Лъв ІІІ се обявява против изобразяването на Исус Христос в човешка форма. Неговият наследник Константин V Копроним свиква иконоборчески църковен събор в Константинопол. Съборът анатемосва изографисването, правенето и почитането на икони като действие противно на Божиите заповеди. През следващите сто и повече години почитателите на иконите се преследват строго. Св.Патриарх Герман е свален от константинополската катедра, затворен и изпратен на заточение. Гонят монаси от манастирите, изтезават ги и ги убиват. Бог ще съди справедливо гонителите.

Св. Йоан Дамаскин, творейки на сигурност в ислямските земи близо до Ерусалим, мобилизирва иконопочитателите. Да, пише той, Старият завет забранява правенето на всякакво подобие на Бога, но тъй като Бог стана човек в лицето на Христа човешкият лик доби нова специална святост. Затова сега е разрешено на християните да правят и почитат светите икони.

Както първи при гроба на Христа отиват жените, така и тогава две жени - императриците Ирина и Теодора, които църквата почита като светици, спират преследването на иконопочитателите.

Тази свобода да се изобразява свещеното е обогатила много нашата духовна и естетическа култура – влезте в Боянската църква, във византийските църкви на Истанбул и Равена, вижте в Москва иконите на Андрей Рубльов.

Но свободата да се изписват добри икони дава възможност да се изписват и лоши. С други думи свещеното може да се изобрази както с благоговение така и с неуважение. Богохулството започва първо в сферата на литературната през така наречената епоха на Просвещението. Волтер осмива със саркастичното си перо християнството и исляма. Така той отваря кутията на Пандора. Когато през миналия век сюрреалистът Макс Ернст рисува портрет на Света Богородица биеща божественият Си Син всякакво приличие вече е изоставено.

Европа не приема вече закони, основаващи се на християнската етика. Християнската култура на нашия континент е подкопана от връхлитащите една след друга вълни на рационализма, марксизма, социализма и позитивизма с тяхната нетърпимост към вярата. Резултатът е едно езическо християнство, както го нарича професорът от Харвард, общество, където хората влизат в църква на Великден да запалят свещ, а не да се молят на Бога. Това безбожие се изразява и в липсата на закони срещу светотатството. Сега се радваме на свобода свещеното да бъде нападано, окарикатурявано и усмивано от който пожелае.

Мюсюлманите изглежда вярват, че Европа е християнски континент. Произхождащи от, или живеещи в страни където държавата не е безразлична към вярата и нямащи секуларен опит, те ни приписват греховете на нашите правителства, на нашите медии, на нашите институции. Всъщност нашето общество се е върнало обратно към дохристиянското почитане на идоли. Къде е Моисей да слезе от Синай, да изгори в огъня златния телец и да прогони милионите му поклонници? Ин’шалла!

Като православен аз знам какво чувстват благочестивите мюсюлмани когато се усмива Пророка. Аз изпитвам болка когато моят Бог и Господ се усмива, когато се крадат неговите образ от черквите, когато се разбива касичка в параклис и се вземат парите за изписване на свети икони. Но като бивш журналист аз ценя свободата на пресата, така че душата ми е изпълнена с противоречиви чувства. Нима не може свободата на пресата да бъде свобода с отговорност и зачитане на святото? Не е оправдана свобода, която обижда ближния, или такава, която окарикатурява основател на една световна религия. Между християнството и исляма съществуват културни различия, но тези различия не трябва да се описват като враждебни.