И инфосистемата на НЗОК глътнала пари без насрещен резултат

Информационната система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е била приета през 2008 година без да са налице всички компоненти по заданието. В резултат на това тя е действала неефективно, давала е дефекти, а на изпълнителя са били платени милиони левове, без да си е свършил работата. Това е показал вътрешен одит на институцията, съобщи в петък Гергана Ненчовска, директор на дирекция “Информационни и комуникационни технологии” в касата.

Това не е първият проект за електронно здравеопазване, глътнал милиони левове без насрещен резултат. Такъв е примерът с проект за електронен здравен портал на предишното правителство, който бе на стойност 300 000 лева и към момента не работи. Сметната палата пък разкри преди няколко месеца, че информационна система за скъпоструващите лекарства е била платена, без изобщо да види бял свят.

Общата стойност на проекта за изграждане на информационната система на НЗОК и гаранционната поддръжка е над 4 млн. евро, а изпълнител е консорциумът “Булл“. Въпреки, че по документи информационната система е била доставена, инсталирана, тествана и приета от касата в своята цялост, на практика се оказва, че това не е така. "Системата не работеше пълноценно, липсваха нейни съществени модули. Освен това имаше пълна зависимост на касата от разработчика. Системата даваше дефекти, а експерти от НЗОК не бяха обучени за управлението й“, посочи недостатъците Ненчовска.

Подуправителят на НЗОК Марияна Василева обясни, че неустойки е можело да се искат точно в момента на приемането на системата, когато е било проверявано дали тя съответства на заданието и дали работи добре. Това обаче не е било направено като по думите ѝ фирмата е можела да изпълни всичко коректно, ако е било изискано от нея. За възможностите на фирмата свидетелства това, че след натиск от страна на касата и проведени преговори, много от проблемите са били отстранени, експертите са били обучени, постигната е била независимост от разработчика и е започната работа по внедряване на липсващите модули. Предстои да се удължи срокът на гаранционния период до времето, необходимо за отстраняване на дефектите. Освен това е възложен независим одит, за което от касата са се обърнали към Министерството на финансите.

Заради проблемите касата все още не е превела последната гаранционна вноска от 300 000 лева. Средствата ще бъдат изплатени, ако до септември, когато изтича гаранционният срок и фирмата навакса всички пропуски. След това ще бъде обявен конкурс за надграждане на системата.

Сред следващите стъпки са въвеждането на електронна рецепта и улесняване на достъпа на гражданите до техните досиета. В момента всички здравноосигурени граждани имат досиета, но достъпът до тях става само с електронен подпис, какъвто имат много малко хора. В касата обмислят варианти как да бъде улеснен достъпът, като се запази сигурността на личните данни в електронните досиета. Те съдържат информация за всички лечебни процедури, на които се е подложил пациентът, за лекарствата, които приема и изследванията, които са му направени. В електронните досиета обаче е налична само информацията за дейности, които се финансират от НЗОК. За да бъде по-пълно здравното досие в бъдеще, данните на касата и здравното министерство трябва да се интегрират в една обща система.

Сред бъдещите промени са още смяна на личния лекар изцяло по електронен път, както и известия със sms и имейл за промяна в данните от електронното досие на човек. Така ако някой се е подложил на определена манипулация, той ще бъде известяван, че тя му е била извършена. Това би ограничило случаите, в които се отчитат фиктивно извършени процедури на пациенти.