И Карло Чампи отиде да спасява Югославия

Италия и Европейският съюз подкрепят идеята за една реформирана и демократична Югославия от Сърбия и Черна гора, каза днес италианският президент Карло Чампи след срещата в Белград с югославския си колега Воислав Кощуница.

Чампи каза пред журналисти, че югославският президент сигурно ще направи всичко, за да запази суверенитета и целостта на югославската федерация по линията на подновено сътрудничество с Черна гора и в рамките на нова конституция.

Италианският президент изрази убедеността си, че присъединяването на Югославия към ЕС трябва да се осъществи и припомни първата ясна цел - присъединяването към Съвета на Европа. Утвърждаването на демокрацията в СР Югославия и установяването на трайно сътрудничество на Балканите само ще ускорят това присъединяване, отбеляза той.

От своя страна югославският президент отбеляза, че Италия е дала ясна и твърда подкрепа за целостта на страната и поиска от Чампи да подкрепи също така идеята на Белград да подпише до втората половина на 2003 г. Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС.

Италианският президент е вторият президент на западноевропейска държава, който посещава югославската столица след като през октомври 2000 г.

Карло Чампи, който пристигна на първото си еднодневно официално посещение в Югославия, предстои да се срещне с премиерите на Югославия, Сърбия и Черна гора Драгиша Пешич, Зоран Джинджич и Филип Вуянович.

Миналата седмица беше съобщено, че Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана ще посети на 16 януари. Явно сега Чампи е поел трудната задача да убеждава черногорските лидери, да останат в една реформирана Югославия.

Намесата на европейските представители е отчаян опит да се спаси югославската федерация от разпадане. Усилията явно ще се засилват, след като на 9 януари без резултат приключи третата среща на експертните екипи на правителствата на Сърбия, Черна гора и Югославия. Консултациите за предефинирането на отношенията във федерацията се провеждаха в рамките на работни групи. Групите по икономическите въпроси и външната политика успяха да излязат с единни доклади, а експертите по конституционно-правните въпроси не постигнаха съгласие и там докладите са два.

Черногорският президент Мило Джуканович поиска независимост за малката си република през 1999 по времето на режима на Милошевич и беше гледан благосклонно от Запада, когато извърши практически стъпки в тази посока.

След падането на Милошевич ситуацията и оценката на ЕС и НАТО за Югославия се промениха. Запазването на Югославия се оказа част от крехката рамка за урегулиране на косовския конфликт.

Настояванията на Джуканович за независима Черна гора заплашват отново да върнат на дневен ред албанския и други етнически проблеми на Балканите.

Затова ЕС подкрепи формула за запазване на една хлабава федерална рамка на Югославия, която да даде големи права на двете републики, но да запази Югославия като единен международно признат субект.

Тази позиция за модернизиране и реформиране на югославската федерация се подкрепя и от сръбските лидери в Белград.