И Русия, както и Украйна ще стане истинска демокрация

Збигнев Бжежински

Каквото и да става, събитията в Украйна са исторически необратими и геополитически трансформиращи. По-скоро рано, отколкото късно Украйна действително ще стане част от демократична Европа; по-скоро късно, отколкото рано Русия ще я последва, освен ако не се изолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа останка.

Спонтанното изригване на отчетлив украински патриотизъм - възпламенен от лъжите на едно корумпирано и работещо за собственото си забогатяване държавно ръководство, готово да търси защита от Москва - сигнализира, че привързаността към националната независимост се превръща в доминираща политическа реалност. Такъв е случаят най-вече с младите украинци, които езиково и исторически вече не се усещат като частица от "Майка Русия", макар и леко различна.

Да, езиковите различия съществуват и някои части на Украйна все още се възприемат като по-близки до Русия. Но е впечатляващо, че дори някои от най-изявените застъпници на европейската принадлежност едва наскоро приеха украинския език като свой собствен. Две десетилетия на независимост, на нарастваща гордост от преоткриването на украинската история и на наблюдаване как западните съседи на страната печелят икономически от връзките си с Европа създават нова нагласа. Тази нагласа не възприема анти-руската идеология, а утвърждава собствената историческа идентичност на Украйна като културно автентична част от голяма Европа.

Тъкмо затова по един или друг начин Украйна неминуемо ще се сближи с Европа. Прави впечатление, че дори в съседна Беларус, управлявана от авторитарния режим на Лукашенко, започва да се забелязва подобна западна ориентация. Нито една от двете страни не е мотивирана от враждебност към Русия, но всяка от тях чувства, че независимостта ѝ, както и културната ѝ идентичност, сочат все повече в западна посока.

През следващите месеци все още би могло да бъде договорено някакъв вид споразумение между ЕС и Украйна. За да го подготви, ЕС трябва да бъде по-възприемчив към нуждата на Киев от икономическа и финансова подкрепа. Украинците трябва да разберат, че европейските данъкоплатци не са очаровани от перспективата да плащат за престъпленията и корупцията на сегашния киевски елит.

Затягането на коланите ще бъде необходимо предварително условие за споразумение, както и тест за решимостта на Украйна в утвърждаването на европейските ѝ стремежи. Киев освен това ще трябва да покаже, че резултатът от изборите не зависи от изпращането на политически съперници в затвора.

Влиянието на всичко това върху Русия ще се усети след време.

Сегашната геополитическа цел на Москва, зададена от носталгичната обсебеност на президента Владимир Путин с имперското минало на страната, е предназначена да изгради нов облик, сроден с този на старата руска империя или на по-скорошния Съветски "съюз".

Путин изглежда храни наивната надежда, че лидерите на постсъветските държави искрено ще приемат подчинена роля във водено от Кремъл образувание. Някои от лидерите отвреме-навреме подкрепят на думи тази формула - но заради необходимост, а не по убеждение. Всички предпочитат независимост: по-приятно е да бъдеш президент, премиер, генерал, посланик или икономически магнат у дома, отколкото да си техен провинциален еквивалент в една голяма руска империя.

Исторически доказан факт е, че националната държавност, веднъж придобита, е прилепчива и е почти невозможно да бъде отнета, освен чрез намесата на голяма външна сила.

Днешна Русия не е в позиция да постигне насилствено възстановяване на старата си империя. Тя е прекалено слаба, прекалено изостанала и прекалено бедна. Демографската ѝ криза влошава нещата.

Фактът, че наскоро придобилите независимост централноазиатски държави предпочитат все по-обхватни споразумения с Китай е друга гружа на Русия, която връща към живот отдавна надвиснали териториални кошмари.

Единствено въпрос на време е да стане очевидно за социалните елити на Русия, че налаганите с тежка ръка амбиции на Путин имат много малки шансове за успех. Рано или късно той вече няма да е президент.

И не много след това Русия - и по-специално зараждащата се средна класа - ще установи, че единственият смислен път е да стане истински модерна, демократична и може би водеща европейска държава.

* Авторът е бивш съветник по националната сигурност на президента на САЩ Джими Картър и автор на книгата "Стратегическата визия: Америка и кризата на глобалната сила"

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят