И този кабинет не удържа на натиска на общините

С решение, взето на подпис само ден след редовното заседание, правителството реши да отпусне временен целеви безлихвен заем на част от общините, които имат неразплатени задължения за заплати, в това число и на учители. Заемът ще бъде предоставен на общините, в които делът на неразплатените разходи спрямо прогнозните им бюджети е над средния за страната.

В решението на правителството не се съдържа сума, съобщиха от пресцентъра на финансовото министерство, но допълниха, че тя ще бъде уточнена в близките дни.

В отговор на друго депутатско питане, пред парламента финансовият министър Милен Велчев подчерта, че отпускането на безлихвен заем е еднократен акт, решението за който е продиктувано в знак на добра воля и уважение към труда на учителите, лекарите и всички общински служители. Според министъра на финансите, част от проблема е в нереалистичните общински бюджети, заложени от предишното правителство, както и в решението да бъдат отпуснати допълнително извънбюджетни средства в размер на 330 млн.лв., от които 174 млн.лв. вече са похарчени.

В началото на този месец от финансовото министерство съобщиха, че предварително ще раздадат на закъсалите общини резервните 10% от републиканската субсидия. Наличието на правителствено решение за нов безлихвен заем, без цифрата на заема е ясен знак, че става въпрос за политически акт с цел да успокои общините в навечерието на първия учебен ден. Както и да се даде знак, че финансовите им проблеми ще бъдат решени.

Преди месец на среща с Милен Велчев Националното сдружение на общините поиска от министерството на финансите да бъдат покрити 152 млн.лв. неразплатени разходи. Кметовете, сред които бяха и министрите Димитър Калчев и Костадин Паскалев, обвиниха за всички грехове предишното правителство.

Редовна практика на доста общински ръководства обаче е да разходват парите, предназначени за заплати на лекари и учители, за капитално строителство и след това да изнудват министерството на финансите със провал на учебната година. Това показа и последният доклад на Сметната палата след проверката на част от общинските финанси. Ако министър Милен Велчев назначи необходимите проверки, вероятно ще се окаже, че тази практика продължава.

Решението на правителството в този смисъл е лош сигнал по отношение на спазване на бюджетната дисциплина от общините. На натиска от страна на общините през 1999 г. и през 2000 г. се поддаде и предишният кабинет. Въпреки че преди две години правителството даде допълнителните субсидии срещу изготвянето на програми за затягане на коланите, след 12 месеца кметовете отново поискаха пари. А увереността, че и новото правителство е готово да покрива преразходи по всяко време, ще направи кметовете още по-разточителни.

Една от основните причини за местното нехайство е това, че все още не е въведена т.нар. трежъри система, която ще позволява на министерството на финансите да следи по пера разходите на общините. В момента тя работи експериментално на няколко места.

Докато това не стане, кметовете ще продължат да се опитват да изнудват бюджета, а днешното изявление на финансовия министър, че няма да допусне поради натиск да се надвиши заложения в него дефицит, ще зависи само от добрата воля на него и на колегите му в правителството.