Икономика не се спасява със "стой чакай" и "продайте майбасите"

Тревожните прогнози за нова глобална рецесия вследствие на коронависурсата пандемия накараха правителствата спешно да подготвят спасителни пакети за икономиките си. България също очерта мерки (в Закона за извънредното положение), които обаче се възприемат като неадекватни, недостатъчни или подходящи само за някои сектори.

Експерти и представители на бизнеса, с които Mediapool разговаря, разкритикуваха и подхода на премиера Бойко Борисов, който в неделната си тирада посъветва "олигарсите" да си продадат мерцедесите и майбасите и така да плащат на работниците си, вместо да чакат помощ от държавата.

Най-потърпевш ще е дребният бизнес, който няма майбаси, а и всички олигарси да продадат скъпите си коли, парите ще стигнат за едва 1 процент от еднодневните разходи на правителството, изчисли пред Mediapool икономистът Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Средствата от майбасите ще стигнат само за заплати за половин ден, коментира и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Станчев определи като съмнителни и създаващи бюрокрация предприетите досега мерки за покриване на 60 процента от заплатите на работниците в засегнатите сектори, за да не бъдат съкращавани те и пращани на трудовата борса. Велев бе по-краен в оценките си – по думите му тези мерки са "нефелни" и "за чеп за каца не стават".

Изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова смята, че за някои сектори като тежката индустрия тази мярка може да е ефикасна, тъй като част от мощностите не могат да спрат работа напълно и подобна подкрепа би им била полезна.

Оказа се обаче, че плащането на 60 процента от заплатата от бюджета е само за дребния бизнес, но не и за промишлеността.

И тримата са на мнение, че най-големият проблем в момента са забавените превози и доставки на суровини и стоки, които ще повлияят директно производствата, износа и брутния вътрешен продукт на страната ни.

По-добре без корпоративен данък

"Това, което се прави, е недалновидно", коментира Красен Станчев. Според него обявената досега мярка създава бюрокрация.

"Фирмите се оставят да бездействат, а на работниците са създава настроение "стой и чакай"", смята той. По думите му е по-добре да се предприемат по-рационални мерки, една от които би могла да бъде премахването на корпоративния данък за фирмите до края на годината. Така оставените в бизнеса 10 процента от печалбата им могат да спестят прехвърлянето на тежестта на кризата върху цените на техните стоки, върху свиването на инвестициите им и намаляването на работните заплати на служителите им.

"Има намек за преразпределяне на средства през Българската банка за развитие (ББР), което според мен е по-добре да става през големите банки в страната", коментира още икономистът. "Няма обосновка защо точно 500 млн. лв. се отпускат на ББР и по какъв критерий ще се предоставят средствата. Дали определянето на тези 500 млн. лв. не е по навик, защото такава сума бе отпусната по време на кризата през 2008/2009 г., но тогава случаят беше различен", добави Красен Станчев. Според него трябва да се изработи адекватна схема в подкрепа на бизнеса и и банките, а не да се раздават просто пари, защото ако това стане, би означавало целият финансов ресурс на държавата да се изхарчи за сто дни.

Няма икономика, в която мнозинството да е на гърба на малцинството

"Не е измислена икономика, в която мнозинството да живее на гърба на малцинството", каза той по повод призива на Борисов към "олигарсите" да си продадат майбасите, за да платят заплати на служителите си. Станчев припомни исторически опити на Изабела Испанска и на Хитлер да изземат богатството на евреите, които приключват с крах.

"Всичките майбаси да се продадат това е 1 процент от разходите на правителството за един ден. Един майбах стига за обезщетения на 600 работника, а социалното министерство съобщи, че само за ден са регистрирани 1300 безработни", допълни представителят на ИПИ.

"Три четвърти от наетите в страната работят в малки фирми и техните собственици нямат майбаси", коментира и Васил Велев. Според неговите изчисления средствата от майбасите ще стигнат за изплащането на заплати на служителите на големите фирми за половин ден.

Председателят на АИКБ смята, че мерките за 60 процента заплата от държавата, която да е за шест месеца – три по време на кризата и три след това, е "нефелна", защото никой не знае докога ще продължи сегашното положение.

По-добре съкращения, вместо заплати от държавата

"Ако няма други сигнали към бизнеса, ще има масови съкращения", смята той. Причината е в това, че правителствената идея предвижда работодателите да плащат не само останалите 40% от заплатите, но и осигуровките на служителите, което е още 20%, а в същото време бюджетът иска да си получи данък общ доход и останалите данъци. Това обаче няма как да се случи при свито производство и намалели продажби и вероятно много бизнеси ще предпочетат да съкратят работници и да спрат производство, което обаче влачи други проблеми като неизпълнени договори и трупащи се разходи, без да са налице приходи.

Според Велев "държавата иска да мине по-тънко с тази мярка", вместо да махне например таксата върху битовите отпадъци и сходни плащания.

По негови изчисления само от това, че транспортът се е забавил двойно заради въвежданите но всички граници в Европа ограничения, има огромно влияние върху брутния вътрешен продукт на страната. "Повече от половината БВП на България се формира от износа, само от забавените превози това е спад от 25 процента", коментира той. БВП ще е силно потърпевш и от срива на туризма, затворените заведения и хотели, а при криза и свиване на продажбите в индустрията, спадът на икономиката може да стигне и 50%, смята още председателят на АИКБ.

Според него обаче всякакви прогнози за ефекта от коронавируса са относителни, тъй като ситуацията е много динамична.

Къде е Икономическият съвет за кризата?

Велев разкритикува правителството, че все още не е сформиран Икономически съвет за справяне с кризата, който бе обещан от премиера Бойко Борисов още на 13 март, когато парламентът прие да се въведе извънредно положение до 13 април. Според него такъв трябва да се сформира възможно най-скоро.

По информация на Mediapool със създаването му е ангажиран вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев и той ще го обяви в четвъртък. Борисов покани в него да се включат експерти от парламентарните партии, но бизнесът иска свои представители, вероятно и синдикатите ще настояват за това.

Според Красен Станчев е добре да има такъв икономически съвет, но опитът му от подобни упражнения сочи, че в крайна сметка се случва това, което си е наумило правителството.

Нарушеният транспорт е най-големият проблем

Политими Паунова също посочи като най-голям проблем за икономиката нарушените транспортни връзки в Европа и вътре в страната. По думите ѝ металургичните предприятия не могат да получават навреме доставките на суровина, договорени с автомобилните превозвачи, а жп транспортът не е добра алтернатива, защото е много бавен и не толкова гъвкав откъм количества товари и маршрути.

Затварянето на автомобилните производства в Европа и спирането на строежите е голям проблем за стоманодобивната индустрия, тъй като нейните пазари рязко се свиват, коментира още директорът на БАМИ. По думите ѝ ударът в металургията ще е сериозен, защото част от мощностите ѝ са в непрекъснат режим на работа, а ако бъдат спрени, възстановяването им струва десетки милиони левове. Затова, по оценките на Паунова, правителствените мерки за 60-те процента заплата от държавата са подходящи и могат да помогнат в известна степен и на този тип производства.

Поевтинелият драстично ток не е достатъчен

Пернишкият завод "Стомана Индъстри" изглежда, че е първото голямо предприятие, потърпевшо от кризата. Преди дни неговото ръководство информира, че предприема съкращаване на работници. Не беше съобщено колко хора ще бъдат освободени. Става ясно обаче, че затруднените доставки заради коронавируса се оказват последната капка за вземането на решението, след като предприятието страда от намалени поръчки и високи цени на електроенергията.

Макар че в последните дни "Стомана" е купувала ток на отрицателни цени от Австрия, а и на българската борса цените са паднали в диапазона 35-40 лв./МВтч, предприятието смята, че не може да издържи финансово без помощта от продажбата на държавните парникови квоти, на която принципно има право. Законът срещу изменението на климата обаче продължава да се бави в парламента и изобщо не е на дневен ред в момента, което означава, че големите предприятия скоро няма да получат въпросната помощ от около 100 млн. лв годишно.

Вярно, че в неделя Борисов каза, че иска да се измислят най-добрите икономически мерки и затова ги бави, но наистина е съмнително колко ефективни ще са те, при положение, че идеята е минимално отделяне на средства в подкрепа на бизнеса, за да има пари за пенсии и за здравната система. Което пък показва колко недалновидна е била досегашната политика в тези два сектора, щом нямат абсолютно никакви резерви при криза.