Иракски мигранти се прибират у дома, разочаровани от Европа

Суркав Омар и Ребиен Абдула напускат работата си и изхарчват спестяванията си да мигрират в Европа, където обаче откриват претъпкани лагери за кандидати за убежище, глад и студ. Сега обратно у дома в Северен Ирак, те описват опита си да намерят по-добър живот като "бедствие".

Много от стотиците хиляди хора, отправящи се в Европа, нямат друг избор освен да търпят подобни несгоди, защото са бежанци от зони на война, където животът им е в опасност. Но Омар и Абдула са от северния кюрдски регион, който до голяма степен бе пощаден от боеве с "Ислямска държава".

Двамата изхарчили за пътуването по около 8000 долара - по-голямата част за каналджии, но били блокирани за месеци в бежански лагери в Германия и Швеция, където твърдят, че получавали съвсем малко храна и пари.

"Много беше зле", каза 25-годишният Омар за лагера в Германия. Избягахме заради глада. Даваха ни само чай и сирене, а седмичната сума, която ни отпускаха, беше 30 евро."

Те решили да пробват късмета си в Швеция, но и там не им провървяло.

"Когато пристигнахме там, беше зима. Замръзвахме. Настаниха ме в стая с трима сирийци. Не можех да говоря арабски, а те не знаеха кюрдски. Общувахме си като глухите", каза Омар. След като опитали в Германия още веднъж, се отказали.

"Казахме си, хайде да се връщаме у дома. От дома по-добро няма."

Двамата са част от увеличаващата се според експертите група мигранти, които се завръщат в страните си заради трудността да си намерят жилища и работа в Европа.

Около 70 хиляди иракчани са част от вълната бежанци и мигранти, потърсили по-добър живот в Европа миналата година, според базираната в Женева Международна организация по миграцията. Иракската федерация за бежанците, местна неправителствена организация, казва, че броят им може да е и двойно по-голям и че около 40 хиляди са от кюрдския регион.

Но с идването на зимата миналата година започна да расте броят на хората, подаващи до МОМ молби за репатриране от 100 души на месец след началото на годината, до 350 през септември, 761 през октомври и 831 през януари 2016.

"Много е трудно да се разбере точният им брой, понеже много от тях се връщат самостоятелно и се смесват с другите пътуващи", каза Сандра Блек, представител на МОМ в Ирак. "Но броят нараства значително."

Това може да е добра новина за европейските страни, които отвориха вратите си за бежанци от зони на войни, но не и за икономически мигранти. Може да е също показател за увеличаващите си трудности, с които бежанците се сблъскват в Германия и Швеция, приели общо над 1 милион мигранти миналата година.

"Те се връщат поради липса на надежда, че ще намерят къде да се установят в Европа, липса на възможности, бавните процедури за събиране на семействата и невъзможността да намерят жилища и живота, на който са се надявали", заяви Блек.

"Увеличаващият се брой на пристигащи създаде огромен натиск върху миграционната система в Европа. Обработката на документите отнема дълго време и някои се отказват."

Маурисио Албахари, преподавател по антропология в университета "Нотр Дам", който проучва миграцията в Европа, каза, че някои европейски страни "активно се стремят да обезкуражат търсещите убежище, най-малкото индиректно."

Той посочи, че го правят, като умишлено протакат процедурите за новопристигнали кандидати за убежище.

От 4305 иракчани, получили помощ от МОМ да се приберат през 2015 г., една трета са от кюрдския регион. Големият автономен регион е безопасен и самият той е основна дестинация за бежанци. Но войната заедно с падащите цени на петрола се отразиха много зле на местната икономика.

Омар работел в ресторанти и супермаркети, а Абдула карал такси, което продал, за да си помогне финансово за пътуването. Те споделиха, че са решили да мигрират, защото всички го правели. "Всички казваха, че ще заминат, че в Европа е еди как си. Но когато отидох там, въобще не беше така", каза Омар.

"Да се живее в Европа е наистина трудно, каза Абдула. Трябва да чакаш. А ние не можехме да чакаме. Не можехме да чакаме, тъй като бяхме толкова свързани със земята и семействата си, с нашите майки и роднини. И честно казано, не си струва за Европа и един документ за пребиваване да напуснеш семейството и да рискуваш живота си."

Соран Омар, шеф на комисията за човешки права в кюрдския регионален парламент, заяви, че това, което двамата са преживели, често се среща.

"Казахме на заместник-председателя на германския парламент, който беше тук неотдавна, че дори хората, избягали от Фалуджа и Рамади, живеят в по-добри условия тук, в Кюрдистан, отколкото бежанците в Германия".

Той обаче добави, че огромният поток на напускащи от региона не показва признаци за намаляване.

"Много хора може да се връщат. Но обратната тенденция е далеч по-голяма", заяви той. "Хората тук нямат какво да губят. Смятаме, че тази година ще е годината на миграцията."

По БТА.