Ислямска държава е основният заподозрян за атентата в Анкара

Сблъсъци в Анкара заради опит да се положат цветя на мястото на взривения прокюрдски митинт

Ислямска държава е основният заподозрян за атентата в Анкара

Ислямска държава е главният заподозрян за извършител на терористичния акт в Анкара, взел 95 жертви и ранил 250 души по време на опит за провеждане на прокюрдски Марш на мира., заяви турски отговорен представител в неделя.

Турският премиер Ахмет Давутоглу каза, че множество групировки, включително Кюрдската работническа партия (ПКК), леви групировки и "Ислямска държава", са заподозрени за атентата, станал предишния ден.

Неговите обвинения, че кюрдски бунтовници може да са извършили нападението по време на мирен протест, възмути представителите на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която бе един от организаторите на протеста. Тя от своя страна обвини турската държава, че "или е организирала, или не е предотвратила" атентата.

Представител на разследването съобщи, че най-смъртоносната терористична атака, без аналог в републиканската история на Турция, извършена от двама атентатори-самоубийци, които са се взривили. Единият от тях е идентифициран. Смята се, че става въпрос за мъж и жена, влезли в Турция от Северен Ирак преди две седмици. Мъжът е на възраст 25-30 години, за жената все още не се съобщават детайли. Тялото на мъжа е напълно разчленено и разкъсано от взрива, а от това на жената са се откъснали крайниците. Изследват се пръстовите им отпечатъци. Експертите по съдебна медицина работят по ДНК-анализите. Криминалистите проверяват разпечатки от мобилни телефони и видеозаписи от камерите за наблюдение от района на гарата, където двамата атентатори се смесиха с участниците в митинга и задействаха експлозивите. Проверяват се и съобщения в Туитър от нощта срещу събота, свързани с предупреждения за предстоящия зловещ инцидент.

В опит да се свали напрежението в турското общество се срещната премиерът Ахмед Давутоглу и лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Кълъчдароглу , след като избухната сблъсъци в Анкара, а много антиправителствени протести се състояха и в други градове на страната.

Безредиците в столицата избухнаха, след като полицията се опита да попречи на прокюрдски политици и опечалени граждани да положат цветя на мястото, където избухната бомбите. Мотивът на полицията да не позволи на опечалените да отидат на мястото на трагедията е ,че там все още работят следователи.

Досега никой не е поел отговорността за атаките, извършени три седмици преди парламентарните избори на 1 ноември и срещата на премиерите на Г20 по-късно през ноември.

Това е атентатът с най-много жертви в историята на Турция. Ранените са 246, като 48 от тях все още се намират в интензивни отделения. Сред жертвите и пострадалите няма български граждани, съобщиха от външното министерство.

Данните за жертвите, давани от прокюрдските организации, са за 128 загинали, но информацията не се потвърждава.

Експлозиите  избухнаха в събота, в началото на планиран мирен протест срещу конфликта между държавата и кюрдски екстремисти в Югоизточна Турция.

Турският премиер Ахмет Давутоглу обяви тридневен траур и съобщи, че най-вероятно експлозиите са дело на атентатори самоубийци:

Потенциал на извършването на подобен терористичен акт имат "Ислямска държава", Кюрдската работническа партия - ПКК, Марксистко-ленинистката комунистическа партия и Революционната партия и фронт за народно освобождение. Разследването продължава.

Давутоглу обеща виновните за трагедията да бъдат наказани и призова хората да бъдат сплотени и да покажат солидарност пред лицето на тероризма, независимо от своята религия и политически пристрастия.

Премиерът проведе спешна среща с ръководителите на турската полиция и разузнавателни служби. Към него бяха отправени критики от страна на опозицията след взривовете.
 
Прокюрдската Народна демократична партия обвини за атаката управляващата Партия на справедливостта и развитието. И двете партии отмениха предстоящите си митинги преди насрочените за 1 ноември общи избори в страната.

Часове след атентата в Анкара хиляди протестиращи излязоха по улиците на Европа, за да осъдят извършителите на терористичния акт.

В Истанбул излязоха около 10 000 демонстранти по централната улица на града. Протести се проведоха и в Измир, югоизточните градове Батман и Диарбекир и други градове.

Атентатът бе осъден от западните лидери. Президентът на САЩ Барак Обама се е обадил на турския си колега, за да изрази съболезнованията си след атентата. Обама е уверил Реджеп Тайип Ердоган, че страната му ще продължи да подкрепя Турция в борбата с тероризма.

Руският президент Владимир Путин заяви, че това е "нагло терористично нападение" и опит да се дестабилизира страната. Руският лидер посочва, че борбата с тероризма трябва да се води с общи усилия.

България категорично осъжда този жесток акт,  отнел живота на десетки невинни турски граждани, заяви премиерът Бойко Борисов. Според него това е още един повод  да обединим усилията си в борбата срещу тероризма. "Това е просто ужасно! Вие видяхте площада, видяхте колко жертви има... Нестабилността на региона, за което винаги сме говорили, предупреждавали, тревожили - е факт. Нееднократно съм благодарил на всички политически партии, които са в парламента, които, дали са управляващи или опозиция, спомагат за стабилността на България в регона, защото виждате, колко е тежък този регион", посочи Борисов.

Президентът Росен Плевнелиев също изпрати съболезнователна телеграма до турския президент Ердоган, като призовава международната общност да обедини усилия и да се изправи срещу тероризма във всичките му форми.

Заради атентата, Европейската комисия отложи насроченото за неделя посещение в Турция на заместник-председателя Франс Тимерманс и на комисаря по въпросите на съседството Йоханес Хан. Очаква се визитата да се състои на 14 октомври, за да може да бъде почетен обявеният от турските власти национален траур. Институциите на ЕС очакват срещите на Тимерманс и Хан да предшестват насрочения за 15 октомври Европейски съвет.

Идната седмица държавните и правителствените ръководители от ЕС трябва да се произнесат по предварителния съвместен план за действие между Турция и ЕК. Планът предвижда мерки за справянето с мигрантските потоци. Основните точки в плана очертават необходимостта Турция да получи допълнителни средства от ЕС, а в замяна да приема по-бързо обратно проникналите незаконно от нейна територия в Европа мигранти.

Споделяне
Още по темата
Още от Балкани

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?