Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувствие, нито за изграждането на модерната българска идентичност. Това се казва в отворено писмо на историци, изпратено до Министерството на образованието и Комисията по образовани в Народното събрание по повод публичния дебат относно това какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя.
”Както всяка друга наука, така и историята използва своя специфична терминология, чрез която дефинира и анализира своите ”обекти” – събитията, личностите и процесите в миналото. Днес това легитимно право на историята да бъде наука се изземва с удивителна лекота. От нея се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира способности за аналитично мислене”, се посочва в писмото.
Коректният термин е ”османско владичество”
”От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е ”османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане”, посочват историците. Терминът ”османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти ”османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни.
Съжителството е само един аспект от социалната и културна история
Терминът ”съжителство”, така както той е използван от изследователите, а вероятно и от авторите на учебната програма за шести клас, засяга само един аспект от социалната и културна история на различните конфесионални и етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи. През периода на османското владичество българи и турци, евреи, роми и арменци, християни и мюсюлмани, православни и католици, сунити и алевити и пр. нерядко са живеели редом – най-вече в градовете, но понякога и по селата.
В рамките на всекидневния си живот те често е трябвало да споделят общи отговорности и грижи, да разработват механизми за съвместни действия или за решаване на възникнали помежду им проблеми. Общуването помежду им в много голяма степен се предполагало и дори налагало от функционирането на самите османски институции – икономически, административни, военни и др. Всичко това неизбежно е довело както до взаимни влияния и културен обмен между отделните групи,така и до конфликти и негативни стереотипи за ”другия”.
Така или иначе ”съжителството“ – и с позитивните, и с негативните си измерения – е неразривна част от нашата обща история и тя няма как да бъде заобиколена и премълчана. ”Съжителството” е емпиричен факт, а не оценъчно понятие. То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът ”съжителство” не може да замени термина ”владичество” и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива.
За робството
Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система.
Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен.
Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите.
Изразът "турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът ”турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя.
Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на ”турското робство“ може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ.
Терминът ”присъствие” никога не е ползват от български историк
Широкообсъжданият през последните 25 години термин ”османско присъствие“ никога не е бил използван нито от български историк, нито в учебниците по българска история за различните учебни степени – с изключение на случаите, в които се е налагало да се обяснява защо чрез този изфабрикуван незнайно от кого и с каква цел термин не може да бъде обозначен османският режим на Балканите.
Отвореното писмо е подписано от:
Проф. дин Надя Данова – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН
Проф. дфн Николай Аретов – Институт за литература, БАН
Доц. д-р Светлана Иванова – Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания, БАН
Доц. д-р Стефка Първева – Институт за исторически изследвания, БАН
Доц. д-р Росица Градева – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ
Доц. д-р Пламен Божинов – Институт за исторически изследвания, БАН
Кета Мирчева – историк на свободна практика
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
21 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ако 500-те години под турски ботуш са ТУРСКО "РОБСТВО", годините под рушняшки ботуш, когато "горещо желаехме" да ставаме 16-та республика даже, как трябва да се наричат - СЪВЕТСКО ИЛИ РУШНЯШКО РОБСТВО?! И да не смеят тук да ми опонират разни майкопродавци-рубладжии - нека само направят съпоставка между броя на жертвите, по време на турците(500год.), когато не е имало никакви концлагери, и броя на жертвите, по време на рушняците(45год.), когато многото концлагери са били пълни с ХИЛЯДИ ИСТИНСКИ РОБИ!!!
Иван Вазов е написал романа "Под игото", а не "Под робството", "Под присъствието", "Под владичеството" ... А Вазов, все пак, е съвременник на залеза на турското иго в България. И едно време, когато българската образователна система не беше още русифицирана толкова, изразът за означаване на това време от българската история, поне в училищата бе "турско иго" и нищо друго.
Гражданино за тока, каква е твоята цел? Фашизъм? Обичаш само да мразиш ли? Какво общо има написаното от теб с робството. Робите не ги убиват защото са ценна собственност на някого. А тази статия е съчинена. Този американец въобще не е посещавал местата, а е слушал и плащал на уж очевитци да му обясняват и всички само за парите се се втурнали да обясняват и разкрасяват най умело и писателят си е добавил своето. Измислена е защото:
1. Турците на посягат на жена (освен ако не е негова,както и при нас). …
Да убиеш жена е непростим грях. Но ако я вземеш като втора трета жена като покровител можеш да идеш в рая.Още по вече ако са млади момичета.
2.Турците не оставяли телата непогребани защото смиатали че това е унижение за бога, които ги сътворил. Изключено е тогавашният валия на Пазарджик да не е реагирал и да не е наредил да се заемат с погребението на телата, ако е имало такива! Че нали ще остави доказателства за собственото си престъпление!
Истината за Батак е че е имало кърваво сбиване мейжду помаци и балгари породено от вековна вражда за земи.Османските полицейски сили и армия са дошли на мястото чак след няколко дена.Тези планински местности и сега са трудно проходими с много тесни проходи и постоянни свлачища. А как е било напр.преди 150 год.? Тогава в Родопско Пиринските и въобще по селата не е имало заптиета(полицаи) и полицейски участъци (както няма и сега).Ами помислете малко...По време на "турското робство" в по вечето от селата хората виждали заптиета само когато идвал бирникът и оставал там по правило 2 дена. А по това време всички криели статата в гората, но все пак оставяли по нещичко за бирника като данък. Просто трябва да се чете историята. И то когато 4 вагона с архивите на османската империя са в нас.Ататюрк ни ги е продал.
американец, но не от Америка за България-Познайте как се казва-„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо.
Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха …
отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта...“[15]
„Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оцелял нито един покрив, нито една стена (...) От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи, Броят на децата убити в тези кланета е повече от огромен. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище...“ ''Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е била обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца.
Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени...
Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас.
Това което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст, целият църковен двор е покрит с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ - бебета, които са умирали, учудени от яркият блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас...''[15]
На няколко пъти Макгахан е на крачка да се откаже от разследването си и репортажите заради ужасът, който вижда, самият той споделя, че местата, които е видял са се запечатали в него до края на живота му.
Юджийн Скайлър, един от спътниците на Макгахан също пише за клането:
„...Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина. Дъскорезниците - градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай реката, са всичките изгорени и от осемтях хиляди жители няма и 2000 да са останали. Тук са погинали над 5000 души, голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, дори цели човешки скелети, глави на момичета, все още украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с дрехи. Тук видях къща, подът на която беше побелял от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи. Тук беше мястото, където селският първенец Трандафил е бил нанизан на копие и опечен и където сега е заровен; видях един трап, препълнен с разлагащи се трупове; един воденичен бент, изпълнен с подути тела; тук беше едно училище, в което двеста жени и деца, потърсили убежище вътре, били изгорени живи; тук видях и църквата и църковния двор, където още можеха да се видят около хиляда полуизстнили тела, които запълваха заградения двор и образуваха куп, висок няколко фута, където между камъните, които напразно са били нахвърляни отгоре за да ги прикрият, се виждаха ръце, крака и глави, които тровеха въздуха със своята смрад. След посещението ми по заповед на мютесарифа каймакаминът на Пазарджик бил изпратен в Батак с малко вар, за да улесни разлагането на телата и да предотврати избухването на епидемии. Ахмед ага, който е командвал клането, е бил декориран и повишен в чин юзбашия.“[7]
http://ivo.bg/
Как се нарича съжителството на малките зелени човечета с украинците в окупираните територии на Украйна? Турската окупация на България е продължила 500 години, но тогава и войните са продължавали 100 години. Съветската окупация на България след ВСВ продължи 45 години. Вижда се, че Русия е 10 пъти по-демократична от османска Турция - 10 пъти по-кратка окупация. В Турция е имало еничари, в братския Съветски Съюз - Архипелаг Гулаг. Има географски и исторически различия, но става дума за едно и също - окупация, т.е. насилствено завладяване на територии.
Слава Богу българският фолклор не са го писали историците!!!
"В най-тежките години на робството българите се съпротивляват упорито както срещу НАСИЛСТВЕНАТА ИСЛЯМИЗАЦИЯ, така и срещу най-страшното й проявление - КРЪВНИЯ ДАНЪК, който отнема завинаги децата от техните родители, ОБЕЗКЪРВЯВА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС КАТО ЦЯЛО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО ВЕКА. Често момчетата бивали укривани или осакатявани, за да бъдат съхранени. Затова българите често се преселват... Понякога се предоставя случай българите да …
откупуват децата си от събирачите на кръвен данък."
"Разбегала се Влашката земя, Влашката земя и Богданската, и Богданската и сичката Добруджа. Кой горе ходи, кой долу бега от люти турци, страшни маджари. Стари сечаха, млади робеха, млади девойки отбор земаха, та ги правеха млади робини, и млади момци отбор земаха, та ги правеха еничаре. Дето минуват, селата горят, хората робят, селата горят."