Горанов: Държавата трябва да си подреди надзорните функции

Кабинетът анонсира законови промени за БНБ и КФН

Не е ясно дали ще се сменят ръководствата на двата регулатора, но премиерът призна за нарушения в пенсионни фондове, контролирани от КФН

Кабинетът анонсира законови промени за БНБ и КФН

Правителството анонсира за пръв път законодателни промени, които да подобрят контрола над банковата и небанковата финансова система. Подобни намерения залегнаха в предизборните програми на почти всички партии след срива на Корпоративна търговска банка (КТБ), за който все още никой не е наказан, освен данъкоплатците, които поеха покриването на гарантираните влогове в банката. Министърът на финансите Владислав Горанов (ГЕРБ) съобщи във вторник, че промените ще засегнат Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН), които контролират сектора. Горанов не коментира какви точно ще са измененията и дали биха довели до смяната в ръководствата на двете институции. Спомена единствено, че ще се въведе колективна отговорност на ръководствата на финансовите регулатори.

Съмненията за работата на КФН се засилиха покрай предприетите от ГЕРБ през декември промени в пенсионния модел, мотивирани отчасти с обяснението, че сред пенсионните фондове, контролирани от КФН, има "гнили ябълки".

Премиерът призна за фондове, които инвестират в свързани фирми, но не ги назова

Подготвяната пенсионна реформа не цели някои частни пенсионни фондове да бъдат затворени и да стъпят на пазара нови, а да се гарантира, че те ще осигурят добра доходност на осигурените в тях и че няма да инвестират в свързани фирми, заяви премиерът Бойко Борисов във вторник по време на деветата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".

"Сигурно сте чули, че има свързани фирми и не искам след време да кажат, че сме знаели, но сме си мълчали. Искаме да надградим системата. Надявам се да се успокоят по темата и да си видят счетоводството и финансите", каза Борисов.

Целите на реформата са простички – да има доходност и гаранция за хората, продължи той, като по думите му 2-3 фонда работят добре, но останалите трябвало да се дисциплинират.

Към момента КФН не е обявила официално наличието на проблемни фондове, но при продължаващо говорене от страна на правителството, че такива има, се нагнетява усещане за несигурност в целия втори осигурителен стълб, което създава риск за системата.

В Комисията за финансов надзор има сигнали, че пенсионни фондове са инвестирали в свързани лица в нарушение на закона, като преди дни председателят на комисията Стоян Мавродиев съобщи пред радио К2, че са налагани глоби на дружества, но не уточни кои са санкционираните.

Няма доказателства, че парите във фондовете се управляват добре

Финансовият министър Владислав Горанов, който се изказа след премиера, отбеляза, че няма доказателства, че пенсионноосигурителният модел, заради вътрешните си диспропорции и преминалата финансова криза, може да гарантира високи пенсии.

"Когато няма гаранция, най-доброто решение е да има конкуренция и право на избор. Нека тези, които смятат, че могат да управляват парите на хората по-добре, да го показват всеки ден и да бъдат на висотата на отговорността да управляват парите на хората", каза министърът.

Той допълни, че при дълъг период на натрупване на средства във фондовете държавата трябва да е сигурна, че парите за пенсии се управляват добре, за да не се наложи след 40 г. и допълнителната пенсия да се плаща от данъци. Промените в пенсионноосигурителния модел се обсъждат на работна група между социалното министерство и социалната комисия на парламента.

Държавата трябва да си подреди надзорните функции

Кризата с КТБ показа, че идеята за пълна независимост на регулаторните органи е добра, но явно не дава нужния резултат или поне показва слабости, заяви Горанов.

"Държавата трябва да си подреди надзорните функции и да има имунитет срещу недобросъвестни действия на управленията на банките. Относителната независимост на финансовите регулатори не дава добър резултат и би било редно да се мисли за колективно носене на отговорност и колективно вземане на решения, за да бъде "ядреното куфарче" в ръцете само на един човек и само той да носи отговорност за такъв системен проблем", каза Горанов.

В случая с КТБ отговорността за това, че БНБ не е открила навреме проблемите с банката, падна изцяло върху подуправителя, отговарящ за банковия надзор - Цветан Гунев, който вероятно ще бъде освободен от парламента тази седмица.

В качеството си на инвестиционен посредник КТБ се контролираше и от КФН, която обаче никога не е сигнализирала за проблеми в банката.

Горанов отказа да отговори на въпросите на медиите за анонсираните законови промени. Възможно е през тях да бъдат сменени и ръководителите на двата финансови регулатора преди да е изтекъл мандатът им. По подобен начин се подготвя промяна в ръководството на Сметната палата. С приемането на нов закон за институцията, мотивиран с изменение на структурата ѝ и подобряване на работата, ще се даде възможност сегашното управление да бъде подменено, въпреки че беше избрано преди по-малко от година. Тогава смяната също стана с приемането на нов закон.

Идеята, че парите обичат тишината, не трябва да се абсолютизира

В същото време комисията глоби със 160 000 лв. "Икономедиа" заради публикации, свързващи компаниите "Водстрой 98" АД и "Промишлено строителство холдинг" АД с депутата от ДПС Делян Пеевскии, а врачанското издание "Зов Нюз" бе санкционирано със 100 000 лв. за публикации от миналото лято за опашките пред ПИБ . Под "прицела" на КФН попадат още сайтовете Mediapool и "Биволъ". Първият има съставен акт от комисията за публикация от юни 2014 г., посветена на преодоляната криза с Първа инвестиционна банка (ПИБ). "Биволъ" попада под натиска на институцията, ръководена от Стоян Мавродиев, заради разкрития, свързани с ПИБ.

"Уроците са прочетени. Финансовата ни система е стабилна или поне хората смятат така - само 2% от гарантираните депозити в КТБ напуснаха банковата система. Идеята, че парите обичат тишината, не трябва да се абсолютизира и зад нея да се крие неудачно управление", добави финансовият министър пред представителите на бизнеса.

Присъединяването към Европейския банков съюз е само на думи, засега

Горанов каза още, че присъединяването на България към европейския банков съюз е приоритет и ще стане максимално бързо. Така контролът над банковата система в България ще бъде поет от Европейската централна банка. За подобна стъпка беше съобщено още през лятото на миналата година след среща при президента Росен Плевнелиев по казуса КТБ, в която участваха лидерите на основните политически сили. До момента обаче реална стъпка за присъединяване към единния надзорен механизъм не е предприета. "Лесно е да пуснем едно писмо. Въпросът е дали ще има кой да го получи", коментира Горанов и добави, че единния надзор е нов механизъм, който тепърва се структурира.

Финансовият министър каза още, че другите два важни етапа за пълното присъединяване на България към ЕС - членството в Шенген и в еврозоната, ще бъдат преодолени, "когато докажем, че се управляваме сами, а не когато банковият надзор се провали, да искаме Европа да ни надзирава, или когато се провалим в събирането на приходите, да каним други агенции да ни помагат".

"Мисля, че големият проблем на правителството е това да има приоритети, в които да постигне нещо. Тук идва ключовият въпрос с регулациите и регулирането. Ако наистина има проблем с декапитализацията на част от пенсионните фондове, има институции, които отговарят за това. Такъв бе случаят с банковата система и един от решаващите фактори, които могат да помогнат и тук, е европейска регулация. В този смисъл европейският банков съюз е отговор на част от този въпрос", коментира политологът Иван Кръстев в изказването си пред форума.

Междувременно във вторник вицепремиерът Ивайло Калфин и социалните партньори започнаха дискусиите около пенсионните промени, по които трябва да бъде постигнат консенсус до март. Срещите по промените в пенсионната система ще са всяка седмица и в тях ще участват представители на бизнеса, синдикатите, политическите партии.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес