Кабинетът отложи отпускането на поредните 20 млн. лв. за БДЖ

Търси се цялостно решение на проблема до десетина дни, обяви Владислав Горанов

Снимка: Архив

Правителството е отложило отпускането на извънредните 20 млн. лв. за спасяването на БДЖ от фалит на заседанието си в сряда, стана ясно от изказване на финансовия министър Владислав Горанов.

Кабинетът трябваше да разреши отпускането от централния бюджет на извънредни 20 млн. лева на железниците, за да не фалира дружеството. Причината е, че сметките на компанията бяха запорирани по искане на кредитори, а половината сграда на централата на железниците в София бе обявена за продан. Идеята беше сумата впоследствие да бъде възстановена от очакваните приходи от отдаването на "Летище София" на концесия. Намерението на правителството обаче срещна редица критики от икономисти, че се наливат поредните милиони в "кацата без дъно" БДЖ.

"Днес е отложено частичното решение, за да намерим в близките десетина дни цялостно решение на проблема", коментира в сряда Владислав Горанов, като посочи, че се водят интензивни разговори с облигационерите. По думите на министъра целта е постигане на по-добър резултат за компанията по изтегления през 2007 г. облигационен заем. Водят се разговори за това дали е възможно да се постигне някаква отстъпка от страна на облигационерите, допълни министър Горанов.

В отговор на въпрос той каза, че е готов да подкрепи търг за нов подвижен състав на железниците при определени условия. "Единственото ми изискване е решението на Министерски съвет за този търг и за концесията за "Летище София" да са в един ден", заяви финансовият министър и изрази надежда до следващите две - три седмици правителството да разгледа концесията за летището.

Горанов напомни, че само 20% от разходите на железниците се покриват от това, което се плаща като цена за услугата, останалото се поема от българския данъкоплатец.

Последната бюджетна финансова инжекция за БДЖ бе направена преди около четири месеца, когато фискът отпусна поредните 31 млн. лв. на компанията, за да погаси свои дългове по облигационния заем от 2007 г. Този трансфер бе в рамките на одобрената от Европейската комисия държавна помощ за железниците в размер на 224 млн. лв.

Преди няколко дни Горанов припомни, че държавата отделя от бюджета си субсидия за жп превозите в размер на 200 млн. лева годишно. По думите на финансовия министър БДЖ се нуждае от още 80 млн. лева, които също най-вероятно ще бъдат отпуснати.

Миналата седмица стана ясно, че двама от кредиторите на БДЖ по втория облигационен заем са подали с Софийския градски съд иск срещу "БДЖ Пътнически превози" за 40 млн. лв. от главница по кредита. Съдът е одобрил иска частично и са запорирани сметки на дружеството за 20 млн. лв. Половината от централата на БДЖ в София пък бе обявена за продан.

Вторият облигационен заем, който е в размер на 240 млн. лв., е взет през 2007 г. за рефинансиране на стари задължения към различни институции и за извършване на текущи ремонти на товарни вагони, като реално не е бил наложителен за извършването на дейността на дружеството. До момента остатъкът на задълженията по заема е в размер на 103 млн. лв.

"Облигационерите са в законното си право да изискат дължими средства по съдебен път. Решението на СГС и временният запор на сметките на "БДЖ Пътнически превози” няма да затруднят функционирането на дружеството към настоящия момент, в случай че бъде намерено решение на възникналата ситуация в краткосрочен план", заявиха от железниците .

Държателите на книжа по втория облигационен заем (Dexia kommunalkredit bank AG, KA Finanz AG, Depfa Bank PLC, БНП Париба и др.) са сред най-големите кредитори на БДЖ. Заемът системно не се обслужва и дори през 2014 г. кредиторите заплашиха да започнат процедура за предсрочната му изискуемост.

През лятото на 2017 г. пък националният жп превозвач получи финансова помощ за 62 млн. лева. От тях 20 млн. лева бяха за изплащане на средства по облигационния заем, а останалите - за погасяване на задължения към НАП.

Плановете на железниците бяха до края на 2018 г. холдингът да погаси всичките си дългове от над 390 млн. лв., но очевидно финансовото състояние на дружеството не позволява това.

Още от Бизнес